— Мили Боже — промърморих аз, докато гледах как баща ми танцува с онази опитна кралица на нощта, поклащайки хълбоци, а на моменти задниците им се сблъскваха в такт с мелодията.
Барсело обикаляше сред гостите, като раздаваше пури и малки картички, които бе поръчал в чест на събитието в една фирма, специализирана в отпечатването на честитки и възпоменателни картички за първи причастия, кръщенета и погребения. На фината хартия се виждаше шарж на Фермин, пременен като ангелче с ръце, събрани за молитва, и надпис:
Фермин беше щастлив и спокоен за пръв път от много време насам. Половин час преди началото на джамборето го бях завел в „Кан Луис“, където професор Албуркерке ни потвърди, че е бил в Гражданския регистър същата сутрин, въоръжен с пълното досие от документи и книжа, майсторски изфабрикувани от Осуалдо Дарио де Мортенсен и неговия помощник Луисито.
— Драги Фермин — тържествено заяви професорът. — Позволете да ви приветствам официално в света на живите и да ви връча, пред дон Даниел Семпере и приятелите от „Кан Луис“ като свидетели, вашата нова и законна карта за самоличност.
Развълнуван, Фермин разгледа новата си документация.
— Как постигнахте това чудо?
— По-добре да ви спестим техническата част. Важното е, че когато имате истински приятел, готов да рискува и да преобърне небето и земята, за да можете да се ожените по всички правила и да докарате на бял свят отрочета, които да продължат династията Ромеро де Торес, тогава почти всичко е възможно, Фермин — рече професорът.
Фермин ме погледна просълзен и ме прегърна с такава сила, че едва не ме задуши. Не се срамувам да призная, че това бе един от най-щастливите мигове в живота ми.
2
След час и половина музика, пиене и дръзки танци реших да поотдъхна малко и отидох до бара, за да си взема нещо безалкохолно. Не бях в състояние да поема нито капка повече от официалната напитка на вечерта — ром с лимон. Келнерът ми наля чаша студена вода и аз загледах веселбата, опрял гръб на бара. Не бях забелязал, че в другия му край се бе облегнала Росиито. Държеше чаша шампанско и с меланхолично изражение наблюдаваше тържеството, което бе организирала. От това, което ми бе разказал Фермин, пресметнах, че тя навярно бе на около трийсет и пет, но близо двайсетте години в занаята бяха оставили своя отпечатък и дори на тази многоцветна и леко приглушена светлина кралицата на улица „Ескуделерс“ изглеждаше по-възрастна.
Отидох до нея и й се усмихнах.
— Росиито, изглеждате по-красива от всякога — излъгах аз.
Беше се издокарала с най-хубавите си дрехи и си личеше, че най-добрата фризьорка от улица „Конде дел Асалто“ се е потрудила над косата й, но ми се стори, че тази нощ Росиито всъщност бе необикновено тъжна.
— Добре ли сте, Росиито?
— Погледнете го, бедничкия, останал е кожа и кости и още има ищах да танцува.
Не откъсваше очи от Фермин и аз разбрах, че винаги щеше да вижда в него онзи храбър закрилник, който я бе избавил от един жалък сутеньор. Моят приятел навярно бе единственият свестен мъж, когото бе срещнала за двайсет години, прекарани на улицата.
— Дон Даниел, не исках да казвам на Фермин, но утре няма да дойда на сватбата.
— Какво говориш, Росиито? Та той ти е запазил почетно място…
Тя сведе поглед.
— Знам, но не мога да дойда.
— Защо? — попитах, въпреки че се досещах за отговора.
— Защото ще ми бъде много мъчно и искам господин Фермин да е щастлив със своята госпожа.
Росиито заплака. Не знаех какво да кажа, затова я прегърнах.
— Винаги съм го обичала, знаете ли? Откакто се срещнахме за пръв път. Знам, че не съм подходящата жена за него, че той ме вижда като… е, просто като Росиито.
— Фермин много те обича, не бива никога да забравяш това.
Жената се отдръпна и изтри сълзите си смутена. Усмихна ми се и сви рамене.
— Извинявайте. Ама и аз съм една глупачка — пийна ли две капки, дори не зная какво говоря.
— Няма нищо.
Предложих й моята чаша вода и тя я прие.