Полковник Редфийлд не бил сред тях. Никакъв не се виждал.
И до днес не е известно кой дал заповед на снайперистите и на пазачите да открият огън от прозорците на фабриката, но стрелба започнала.
Четиринайсет души били убити на място — един от тях войник. Двайсет и трима получили тежки рани.
Александър ще признае като възрастен, че стрелбата прозвучала не по-силно от пукане на «пу-пу-пукан-ки» и как му се сторило, че някакъв особен вятър повял долу на площада, защото хората се разлетели на вси страни като «ли-ли-листа».
Когато всичко свършило, настанало всеобщо задоволство, че доблестта е взела връх и правдата възтържествувала. Законът и редът били възстановени.
Старият Даниъл Маккоун ще каже на синовете си, хвърляйки поглед над бойното поле, опразнено от всички с изключение на труповете: «Независимо дали това ви харесва, или не, вие, момчета, също сте замесени в тази работа.»
Полковник Редфийлд бил намерен в една странична уличка, гол и обезумял, но инак читав.
Младият Александър не изрекъл нищо до момента, в който му се налагало да проговори — на коледната трапеза същия следобед. Помолили го да произнесе благодарствена молитва. Тогава установил, че се е превърнал в глупак, ломотещ неразбираемо — заекването му е така лошо, че е загубил напълно способността си да говори.
И вече не стъпил във фабриката. Станал най-видният кливландски колекционер на картини и пръв дарител на тамошния Музей на изящните изкуства, демонстрирайки с това, че Маккоунови се интересуват не само от пари и власт заради парите и властта.
Заекването му се влошило дотолкова през целия остатък от живота му, че той рядко излизал от своя голям дом на Юклид Авеню. Оженил се за сродница на Рокфелер месец преди заекването му да се влоши дотам. Иначе, както ще признае той по-късно, сигурно никоя нямало да го вземе.
Родила му се дъщеря, която се срамувала от него, както и жена му. Завързал само едно приятелство след кръвопролитието. И то с дете. Със сина на готвачката и шофьора му.
Мултимилионерът имал нужда от някого, който да играе с него шах по цели часове. Затова съблазнил, така да се каже, детето най-напред с по-простички игри на карти, с дама и домино. Но го научил да играе и шах. И скоро играели вече само шах. Разговорите им се свеждали единствено до обичайните закачки и дразнене, непроменени от памтивека.
Като например: «За пръв път ли играеш шах?»: Ами?“; „Хващаш ми царицата.“; „Това капан ли е?“
Момчето се наричало Уолтър Ф. Старбък. То приело да прекара детството и младостта си по такъв неестествен начин поради следната причина: Александър Хамилтън Маккоун му обещал един ден да го изпрати да учи в Харвард.
К. В.
ЗАТВОРНИКЪТ
Подкрепете слабите, които вопият за помощ, подкрепете преследваните и пострадалите, защото те са най-добрите ви приятели; те са другарите, които се борят и падат, както баща ти и Бартоло са се борили и паднали вчера за тържеството на насладата от свободата за всички бедни труженици. В тази битка за живот вие ще намерите повече любов и сами ще бъдете обичани.
НИКОЛА САКО (1891–1927) в последното писмо до тринайсетгодишния си син Данте, от 18 август 1927 година, писано три дни преди екзекуцията в Чарлстаунския затвор, Бостон, щат Масачузетс. Споменатият „Бартоло“ е Бартоломео Ванцети (1888–1927), загинал същата нощ на същия електрически стол, изобретен от зъболекар. Тяхната съдба споделил и един още по-забравен днес човек, Селестино Мадейрос (1894–1927), който признал, че той е извършил убийството, за което осъдили Сако и Ванцети, въпреки че имал изгледи да се избави от електрическия стол. Мадейрос бил прочут престъпник, държал се доблестно накрая.
1
Да, животът си тече… и глупакът скоро се разделя с достойнството си, а раздели ли се веднъж с него, не може да си го възвърне и в деня на Страшния съд.
Моля за внимание обаче, защото годините, подобно на хората, са персонажът на тази книга, която представлява история на живота ми досега. Хиляда Деветстотин и Тринайсета ме е дарила с живот. Хиляда Деветстотин Двайсет и Девета разтърси из основи американската икономика, Хиляда Деветстотин Трийсет и Първа ме изпрати в Харвард. Хиляда Деветстотин Трийсет и Осма ми донесе първата длъжност във федералното правителство. Хиляда Деветстотин Четирийсет и Шеста ме сдоби с жена. Хиляда Деветстотин Четирийсет и Шеста ме сдоби с един неблагодарен син. Хиляда Деветстотин Петдесет и Трета ме уволни от федералното правителство.