Разбира се, грешеше. Мислела си е, че е така. Щеше да ми роди след време син, много неприятна личност, и той, както споменах, ще стане рецензент в „Ню Йорк Таймс“.
Разговорът с Рут в Нюрнберг продължи. Бяхме в черквата „Света Марта“, недалеч от която съдбата ни събра. Черквата още не функционираше. Покривът бе възстановен, но на мястото на кръглия прозорец-розетка се вееше брезент. Прозорецът и олтарът, каза ни един стар пазач, били унищожени от снаряд на самолетно оръдие, един-единствен, изстрелян от британски изтребител. Тържественият тон, с който изрече това, подсказваше, че за него тази случка се равнява на библейско чудо. Трябва да изтъкна, че рядко съм срещал немец, който да се натъжи от разрушената си родина. Той ще ви говори неизменно за балистиката, причинила разрушението.
— Животът не се изчерпва само с раждането на деца — казах аз на Рут.
— Ако родя дете, то ще прилича на чудовище — рече тя. Така и стана.
— Да оставим децата. Помисли за новия живот, който се заражда. Светът най-после възприе урока, който отдавна трябваше да знае. Сега в Нюрнберг се пише последната глава за периода от десет хиляди години безумие и алчност. Ще се напишат и книги за това. Ще се правят филми. Това е най-важната повратна точка в историята. — Бях дълбоко убеден.
— Уолтър — (рече ми тя, — понякога си мисля, че разсъждаваш като осемгодишен малчуган.
— Това е възрастта, която най-подхожда на човека тогава, когато се ражда нова ера.
Градските часовници възвестиха, че е шест часът. Към хора на часовниците и камбаните се прибави нов глас. Той в същност беше стар за нюрнбергчани, но аз и Рут го чувахме за първи път. Това бе внушителният ек на Менлайнлауфен, старинния часовник на далечната „Фрауенкирхе“. Часовникът беше създаден преди повече от четири века. Моите прадеди тогава са се били срещу Иван Грозни.
Видимата част на часовника бе съставена от седем робота, представляващи седмина курфюрсти от четиринайсети век. Те кръжаха около осмия робот, представляващ Карл, Четвърти, императора на Свещената римска империя, почетен така, задето изключил в Хиляда Триста Петдесет и Шеста папата от участие в избора на немските владетели. Часовникът беше ударен от бомба. Американските войници, които обичат да човъркат разни машинарии, започнаха да се опитват да го поправят веднага след като окупираха града. Повечето немци, с които разговарях, бяха така подтиснати, че им беше все едно дали Менлайнлауфен ще тръгне пак. Но ето че той тръгна. Благодарение на американската сръчност курфюрстите закръжиха отново около Карл Четвърти.
— Хм, когато вие, осемгодишните, сполучите да умъртвите злото тук, в Нюрнберг — рече Рут, след като звуците замряха, — не забравяйте да го погребете На кръстопът и да пронижете сърцето му с кол… иначе ще го видите възкръснало още при следващото пълнолууууууууууууууууууууууууние.
3
Но несъкрушимият ми оптимизъм надделя. Рут най-после се съгласи да се оженим, да ми даде възможност за опит да я направя най-щастливата жена въпреки ужасите, които беше преживяла. Беше девствена, а и аз бях почти девствен, макар и трийсет и три годишен — грубо пресметнато, половината ми живот бе минал.
Е, във Вашингтон бях „любил“, както се казва, по някоя жена от дъжд на вятър. Имаше една от Женския корпус на армията. И една сестра от флотата. И стенографка в машинописното звено към Департамента на търговията. Но в общи линии си бях калугер-фанатик в служба на войната, на войната, на войната. Не бях единственият. Нищо в живота на човека не може да бъде по-натрапчиво от войната, от войната, от войната.
Сватбеният ми подарък за Рут представляваше дърворезба, изпълнена по моя заповед. Старчески ръце, долепени за молитва. Триизмерна репродукция на рисунка на Албрехт Дюрер, художник от шестнайсети век, чийто дом в Нюрнберг посетихме много пъти двамата с Рут, докато се ухажвахме. Ако ме греша, идеята прочутите ръце от скицата да придобият плът в пространствено изображение, е наистина моя. Сега такива ръце се пускат на пазара от милиони производители и символизират простичка набожност; намират се по сувенирните магазини навред.
Скоро след женитбата ме преместиха във Висбаден, оттатък Франкфурт на Майн, където трябваше да ръководя група цивилни инженери — те пресяваха купища пленена немска техническа документация за изобретения, производствени методи и търговски тайни, които биха били от полза за американската индустрия. Нямаше значение, че не съм математик, химик или физик… както и за назначаването ми в Департамента на земеделието, без да съм помирисал ферма или поне да съм отглеждал африкански теменужки в саксия на прозореца. Щом работиш за доброто на човечеството, компетентен си по всичко — такова убеждение се ширеше на времето.