Самият Лийн ми приличаше на идеализиран индианец от равнините. Може да е бил кинозвезда. Появи се във фоайето с раиран копринен халат, черни чорапи и черни жартиери. Все още хранеше надежда, че ще успее да присъствува на дебюта на дъщеря си.
Преди да ни се представи, той разкри на адвоката една невероятна новина.
— Знаеш ли защо кучият му син е в затвора? — каза той. — За измяна! А ние ще го вадим оттам и ще му даваме работа. Измяна! Как се изкарва някой от затвора, обвинен в измяна? Можем ли да му дадем дори нищожна работа без шумния протест на всеки патриот в страната?
Адвокатът го гледаше безмълвен.
— Да, ужасно нещо — продължи Лийн. — Свържи ме пак с Рой М. Кон, Съжалявам, че не съм в Нашвил.
Последните му думи разкриха, че Лийн е бил главният издател на кънтри-музика в Нашвил, Тенеси, преди поглъщането на малката му империя от „РАМДЖАК“. Предишната му компания в същност бе ядрото на Отдела за вътрешнорегионални грамофонни плочи на „РАМДЖАК“.
Сетне ни огледа и поклати глава в недоумение. Сторихме му се особена компания.
— Господа — каза той, — вие всички сте привлекли вниманието на мисис Джек Греъм. Не ми е доверявала къде или кога. Сподели само, че сте честни и добросъвестни.
— Без мен — рече Юбриако.
— Можете да оспорите преценката й, ако желаете — продължи Лийн. — Аз нямам това право. Мога само да ви предложа хубави служби. Нямам нищо против да го направя и ще ви кажа защо: нейните нареждания винаги са се оказвали в пълно съответствие с най-добрите интереси на корпорацията. Често съм изтъквал, че никога не съм желал да работя за когото и да било, но да работя за мисис Джек Греъм, е най-голямата чест в живота ми. — И беше искрен.
Нямаше нищо против да ни направи всички подпредседатели. Корпорацията имаше седем хиляди подпредседатели на това и онова, като смятаме само висшите звена в нея. А като слезем до контролираните предприятия, натъкнахме се на още председатели и подпредседатели.
— Знаете ли поне как изглежда тя? — поиска да узнае Юбриако.
— Не съм я виждал напоследък — каза Лийн. Това бе изискана лъжа. Изобщо не я беше виждал, всеки знаеше. По-късно той щеше да ми довери, че не му е ясно даже как е привлякъл вниманието на мисис Греъм. Предполагаше, че е видяла очерка за него в „Дайнърс Клъб Магазин“, който го представял в рубриката им „Човекът във възход“.
Но й беше противно предан. Обичаше и се боеше от своята представа за мисис Греъм. Той сам го каза в един момент:
— Службата ми при мисис Греъм е за мен истинска религия. Бях заблуден въпреки многото нари, които печелех. Животът ми бе лишен от смисъл, преди да стана председател на „РАМДЖАК“ и да се поставя напълно на разположение на тази дама.
А щастието има нещо общо с религиозния екстаз, съм си мислел понякога.
Лийн каза, че ще говори с нас поотделно в библиотеката си.
— Мисис Греъм не ми даде подробности за вас, за вашите специални интереси… затова ще трябва сами да ми разкажете за себе си. — И помоли Юбриако да влезе пръв в библиотеката му, а ние да чакаме реда си в дневната. — Искате ли икономът ми да ви донесе нещо за пиене? — попита той.
Клус нищо не пожела. Идъл поиска бира. Аз, все още изпълнен с надеждата, че ще мога да прогоня съня си, поръчах пус-кафе, пъстроцветна напитка, която никога не бях виждал, но бях изучавал, когато се готвех за титлата си Доктор по миксология. Слагаше се гъст ликьор на дъното на чашата, после друг по-рядък и с по-различен цвят се сипва внимателно с лъжичка върху първия и така нататък, и така нататък — всеки ярък пласт се налага предпазливо, за да не се смеси с по-горния или по-долния.
Лийн бе възхитен от поръчката ми. Той я повтори, за да се убеди, че правилно е чул.
— Ако не ви създава трудност — допълних аз. В същност то не бе по-трудно от това да се постави корабче с всичките платна в някоя бутилка.
— Лесна работа! — възкликна Лийн. По-късно щях да разбера, че това е любимият му израз. Нареди на иконома си веднага да ми донесе пус кафе.
Двамата с Юбриако влязоха в библиотеката, а останалите минахме в дневната, която имаше плувен басейн. За пръв път виждах дневна с басейн. Бях чувал за подобни чудеса, но да видиш толкова вода, събрана в обикновена стая, е съвсем друго нещо.
Приклекнах до басейна и завъртях ръка във водата, за да проверя температурата, която бе като на супа. Когато отдръпнах ръка и видях, че се е измокрила, трябваше да призная пред себе си, че тази мокрота съвсем не е възможна в съня ми. Ръката ми беше наистина мокра и щеше да остане такава известно време, ако не я изтрия с нещо.
Значи, всичко това ставаше в действителност. Тъкмо се изправих, икономът пристигна с моето пус кафе.