Мери Катлийн не можела да понесе и това. Излязла навън, придружена от своите мормони, които й били безспорно верни, но неспособни да я защитят. Започнала да се предпазва, като се навличала с много дрехи, които събирала от кофите за смет.
— Щом парите са те направили нещастна — казах аз, — защо тогава не се отървеш от тях?
— Точно това правя! — възкликна тя. — След като умра, надникни в лявата ми обувка, Уолтър. Ще намериш там завещанието ми. Оставям корпорацията на законните й притежатели, американския народ. — И се усмихна. Беше мъчителна гледката на космическото й щастие, изразено от венците и един-два загнили зъба.
Помислих, че е мъртва. Но не беше.
— Мери Катлийн?… — изрекох аз.
— Още не съм умряла.
— Наистина отивам да намеря помощ.
— Ако отидеш, ще умра. Ще видиш, вече мога да умра, когато си поискам. Мога да уцеля времето.
— Никой не може.
— Жените с пазарски торби могат. Имаме за това специално разрешение. Не можем да определим кога ще почне агонията ни. Но веднъж почнала, Уолтър, можем да си изберем най-подходящия момент за края й. Би ли искал да умра сега, или докато преброиш до десет?
— Не сега, изобщо не искам да умираш.
— Тогава няма никъде да ходиш.
И останах. Какво друго можех да направя?
— Искам да ти благодаря, задето си ме любил — каза тя.
— По всяко време съм готов.
— Веднъж на ден е предостатъчно. Днес вече си го имах.
— Ти беше първата жена, с която съм се любил — казах аз. — Помниш ли?
— Помня прегръдките ти — каза тя. — Помня и как казваше, че ме обичаш. Никой не ми го беше казвал преди тебе. Само майка ми често ми го казваше… но после умря.
Отново заплаках.
— Ти си го казвал ей така.
— Не, обичах те, обичах те. О, господи… наистина те обичах.
— Добре, бъди спокоен — каза тя. — Не си виновен, че си се родил без сърце. Поне си се помъчил да повярваш в това, в което вярват хората със сърца… и беше добър с мен.
Дъхът й спря. Спря и да примигва. Беше мъртва.
ЕПИЛОГ
Има още. Винаги може да се добави още.
Беше девет вечерта през първия ми ден на пълна свобода. Разполагах с още три часа. Качих се горе и казах на един полицай, че в подземието има мъртва жена с пазарска торба.
Службата му го беше направила циник. Рече ми:
— Е, и какво ново?
Останах като предано животинче до трупа на старата си приятелка в подземието и зачаках хората с линейката. Забавиха се, защото знаеха, че е умряла. Тя вече се вкочаняваше, когато пристигнаха. Говореха за нея. Трябваше да ги попитам какво са казали — те не говореха английски. Оказа се, че майчиният им език е урду. И двамата бяха пакистанци. Английският им беше много лош. Ако Мери Катлийн бе умряла в техните ръце, а не в моите, сигурен съм, че щяха да помислят, че е говорила неразбираемо.
Помолих ги, за да възпра риданията, които се надигаха в мен, да ми разкажат нещо за урду. Отговориха, че литературата на този език не е по-малка от останалите по света, но че урду е започнал съществуването си като изкуствен и неблагозвучен език, създаден в двора на Чингиз хан. Предназначението му отначало било военно. Новият език позволявал на командирите да дават заповеди, разбираеми във всяка част от Монголската империя. Поетите по-късно му придали красота.
Живей и се учи.
Съобщих на полицията моминското име на Мери Катлийн. Съобщих и моето име. Нямах намерение да се подмазвам на властта. Нито исках някой да научи, че мисис Джек Греъм е мъртва. Последиците от такова известие ще предизвикат срутването на лавина.
Бях единственият на планетата, който можеше да причини това срутване. Но още не бях готов за него. Не било никак ловко от моя страна, се изразиха някои. Било резултат от присъщия ми страх от лавините.
Тръгнах си за в къщи, невинен малък елф с вълшебните си обувки за танц, вървях към хотел „Арапахо“, Много слама бе превърната в злато този ден и много злато бе превърнато в слама. А преображенията тепърва започваха.
В хотела имаше нов нощен администратор, след като Израел Идъл бе извикан при Арпад Лийн. Бяха изпратили този нов човек да го замества временно с кратко предизвестие. Редовната му служба била на рецепцията в „Карлайл“, също хотел на „РАМДЖАК“. Бе изискано облечен и с безупречно спретнат вид. И беше се обидил, задето трябва да се разправя с разни проститутки и хора, току-що излезли от затворите, лудниците и други подобни заведения.
Не се сдържа и ми призна: работи в същност в „Карлайл“, тук само временно замества. „Арапахо“ не било място за него.
Когато му казах името си, той ме уведоми, че им а пакет за мен, а също и писмо.