В шествието участвували много повече хора от онези, които имали вземане даване с Къяхогската мостостроителна и железодобивна компания. Самите стачници недоумявали кои са тези други дрипави непознати — някои от тях били довели дори жените и децата си. Непознатите хора също искали да покажат на всички, и то навръх Коледа, злочестината и неволите си. Младият Александър, като гледал с бинокъла си, прочел плакат, носен от едного, който гласял: «Каменовъглената и железодобивна компания „Ери“ експлоатира трудещите се». А тази компания изобщо не била в границите на Охайо. Намирала се в Буфало, щата Ню Йорк.
Затова съществувала голяма вероятност Бони Фейли, детето, убито в кръвопролитието, да не е дете на стачник срещу Къяхогската компания, въпреки че в рефрена на стихотворението за жертвата, написано от Хенри Найлс Уислър, се казва:
Младият Александър прочел плаката за каменовъглената и железодобивната компания «Ери» от прозореца на втория етаж в административното крило, съседно на северната стена на камбанарията. Намирал се в дълга галерия, също венецианска имитация, с прозорци на всеки десет стъпки и с огледало в дъното. Огледалото създавало илюзия за нейната безкрайност. Прозорците й гледали към площада. Точно в тази галерия четиримата снайперисти, доставени от бюрото «Пинкъртън», се разположили, за да си свършат работата. Всеки си избрал прозорец, доближил до него маса и сложил до нея удобен стол. На всяка маса била поставена карабина.
Снайперистът, който бил най-близо до Александър, сложил върху своята маса торбичка пясък и с косматата си ръка направил в нея вдлъбнатина. В тази вдлъбнатина щял да облегне пушката си с приклад здраво опрян в рамото му тогава, когато през оптическия прибор започне да се взира в едно или друго лице сред тълпата, тъй както си седи на стола. Снайперистът по-нататък бил по професия механик и си направил късичък триножник, с въртящ се ключ отгоре — като за весло на лодка. Триножникът бил на масата. В неговия ключ той щял да си пъхне пушката, когато му дойдело времето.
«Ще го патентовам», казал той на Александър, потупвайки изобретението си.
Всеки от четиримата имал боеприпаси, шомпол за протриване на цевта, парцалчета и смазка — всичко наредено върху масите им, сякаш за продан.
Прозорците все още били затворени. На някои други обаче се трупали много по-буйни и разюздани тилове. Имам пред вид редовните пазачи на фабриката, не мигнали почти цялата нощ. Неколцина от тях пиели, «за да не заспят», както сами казвали. Чакали до прозорците, въоръжени с бойни или ловни пушки — да се намесят, ако тълпата все пак реши да атакува фабриката; тогава само унищожителен огън ще може да я обърне в бягство.
До този миг те вече почти се самоубедили, че такова нападение ще има. Безпокойството и наглостта им били първите сериозни признаци, доловени от младия Александър, които той споделил десетилетия по-късно, пак заеквайки, с младия Уолтър Ф. Старбък: «Имаше и някои буйства, като на всеки панаир.»
Самият той, разбира се, носел зареден револвер в джоба на палтото си — подобно на брат му и баща му, които в момента пристигнали в галерията, за последна инспекция на подготовката. Часът бил десет сутринта. Нека вече се отворят прозорците, заявили те. Площадът гъмжал от народ.
Време било и да се качат на върха на кулата, казали на Александър, защото оттам се виждало най-добре.
Отворили прозорците и снайперистите положили оръжието си върху различните приспособления, които си подготвили.
Кои били тези четирима снайперисти… и имало ли в същност такъв занаят? В онези години се търсели по-малко снайперисти, отколкото палачи. Нито един от четиримата не бил наеман в това си качество друг път, нито пък бил склонен, ако не избухне война, да му плащат отново за такава работа. Единият бил агент на половин щат в «Пинкъртън», а останалите трима — негови приятели. Често ловували заедно и от години редовно се възхвалявали взаимно за невероятно точната си стрелба. Затова, когато бюрото «Пинкъртън» известило, че има нужда от четирима изкусни стрелци, те почти незабавно изникнали в исканата роля, както и ротата цивилни войници.
Стрелецът е триножника бил направил своето изобретение специално за случая. И другият с торбичката пясък никога не бил облягал карабината си на подобно приспособление. Същото важало и за столовете и масите, за спретнато подредените патрони и прочее принадлежности: четиримата се били споразумели да се изкарат истински професионални снайперисти.