Той познаваше стария мрачен бюфет, защото в началото на кариерата си бе му се случвало да му възложат да следи процесите. Рабю беше вече виден адвокат и когато минаваше бързо по коридорите или през чакалнята с развяваща се тога, чиито ръкави се размахваха като криле, младите и дори не чак толкова младите адвокати се отдръпваха почтително встрани.
Потърси го сред масите, където свободни подсъдими, чиито дела бяха насрочени за следобед, разискваха с тих глас със своите адвокати.
— Запазил сте си маса?
— Чакам господин Рабю.
— Заповядайте.
До прозореца, както обикновено. Гледаше го как се приближава — масивен, с дебел врат, Рабю нахълта в почти пустия двор като в съдебна зала. Не носеше чантата си, нито някакви документи.
— Поръчахте ли нещо?
— Не.
— Аз ще взема едно английско блюдо и половин бутилка бордо.
— Същото.
Лицето на адвоката не беше никак весело.
— Как е тя?
— Спокойна и твърда. Само това й трябва — да се държи така и пред съда и ще откачи максимума.
— Продължи ли да мълчи?
— Когато Бените я попита дали признава, че е убила сестра си, тя се задоволи да отговори само „да“. После той я попита дали когато сутринта е измъкнала броунинга от чекмеджето ви, решението й е било вече взето. Тя отвърна, че тогава още не била сигурна какво ще прави и че решението й се затвърдило по-късно.
Донесоха им студено месо, вино, и известно време те мълчаха.
— Бените е възпитано, търпеливо момче. Отнася се към нея с голямо снизхождение. Питам се дали, ако бях на негово място, нямаше да й ударя няколко плесника.
Ален чакаше продължението мълчаливо, но в мрачните му очи бързо беше проблеснала гневна мълния. Познаваше Рабю и неговата бруталност, която имаше голям дял за успеха му в съдебната зала.
— Не знам как се е оправила, но имаше вид като че ли току-що е дошла от фризьор. Косъмче не й стърчеше. Изглеждаше свежа, отпочинала, костюмът й нямаше никаква гънка.
Беше си ушила този зелен костюм преди три седмици. Предния ден беше излязла след него и затова до преди малко Ален не знаеше как беше облечена.
— Изглеждаше така сякаш беше на посещение. Знаете онези стари помещения, дето са на най-горния етаж и не са преустроени и досега, нали? Ето именно тук се намира кабинетът на Бените. Всичко е потънало в прах. Стените са наполовина закрити от натрупаните една върху друга папки.
И сред тази обстановка тя има вид на дама, която е на посещение там и се страхува да не се изцапа.
Бените настойчиво я питаше за причината на нейната постъпка. Но тя се задоволи да отговори само с тези думи:
— Винаги съм ненавиждала сестра си. Естествено, съдията й възрази, че това не може да бъде причина, за да я убие, на което тя отвърна:
— Зависи.
— Ще поискам психиатрична експертиза. За съжаление, няма никаква надежда да излезе луда.
Ален го прекъсна нерешително:
— Шатон е била винаги малко своеобразна. Понякога й казвах, че човек не може да предвиди реакциите й. Беше като някаква млада котка, мъркаща край огнището, и която неочаквано, без причина, скача и се спуска към другия край на помещението. Именно затова я нарекох Шатон.
Рабю го гледаше, без да мръдне, и продължаваше да дъвче парче студено месо.
— Това няма да мине — задоволи се да изръмжи той, сякаш събеседникът му току-що беше изтърсил някаква глупост. — Съдията я попита дали е действувала от ревност, но тя не трепна, дори не си помръдна устните. От този момент нататък повече нищо не можахме да изтръгнем от нея — затвори се в своето мълчание, което накрая заприлича почти на пренебрежение.
Адвокатът лапна нов залък. Ален също ядеше, без да поглежда наоколо. Никога досега светът не бе изглеждал толкова малък и дори съседната маса беше вече част от някакъв друг свят.
— Най-трудно ще може да се приеме онова, което е станало след изстрелите. Когато поведоха жена ви към килията й…
— Сложиха ли й белезници?
— Да, в коридора. Такъв е правилникът. Останах за малко сам с Бените. Току-що беше получил доклада на съдебномедицинския експерт. Адриен Бланше не е умряла веднага, живяла е още няколко минути, между четири и пет минути…
Ален все още не можеше да разбере нищо и с чаша в ръка гледаше нетърпеливо адвоката.
— Навярно знаете, че бавачката, която те наричат Нана, но чието истинско име е Мари Потера, се е намирала в съседната стая заедно с децата. Първоначално тя чула, че избухнала някаква разправия между сестрите и съвсем разумно отвела момченцето и момиченцето в кухнята…