Облада я първия път бавно, с нежни движения. Обсипа я с ласки от главата до петите, с ръце и устни, а на нея това й се струваше невероятно.
Те останаха дълго време свързани и когато я поглеждаше, винаги откриваше в очите й все същия въпрос, въпрос, на който не можеше да отговори.
Когато най-сетне се изправи, той извърна глава настрани.
— Плачеш ли?
— Не.
— Навярно не плачеш често, нали? Извинявай, че ти говоря на „ти“. След малко, когато облека роклята си, ще почна отново да ти говоря на „ви“. Дразни ли те това?
— Не.
— Мога ли да се окъпя в банята?
— Разбира се.
Готвеше се да затвори вратата на банята, когато Ален също влезе. Тя се изненада малко, но все пак му позволи да я гледа. Това беше друга форма на близост, с други движения, присъщи на всички жени.
— Знаеш ли, за първи път…
Тя се поколеба, обхваната изведнъж от вълнение. Ален й се струваше едновременно много близък и много далечен.
— За първи път какво?
— Така… Толкова… толкова нежно…
Той застана неподвижно под душа и остави водата да се стича по кожата му.
— Мога ли и аз да взема един душ?
— Ако ти е приятно.
Той отиде в салона по халат и си наля чаша уиски, което изпи на малки глътки, с поглед, впит в панорамата на града. Чуваше как Мина се къпе под душа. За него това беше нещо отминало. Не мислеше вече за нея. Тя беше само част от миналото. А това именно тя беше неспособна да разбере.
Кой ли би разбрал? И самият той не би могъл! Не напълно.
— Странно нещо — каза тя, когато влезе в салона, за да се облече. — След като любят, мъжете са по-скоро тъжни. А пък аз се чувствувам толкова весела, толкова лека. Иска ми се да пея, да скачам от радост, да върша лудории.
— Какво наричаш лудории?
— Като онези, които вършех, когато бях малка.
Наведе се, размаха крака във въздуха и се преметна няколко пъти през глава.
— Не си ли правел и ти така, а?
— Разбира се.
Споменът за детството му нищо не оправяше. Напротив.
— Закачи го, моля ти се! — каза тя, като му подаде двата края на сутиена си.
Същото движение, което вършеше и Шатон, и другите жени. А как ли се справят жените, когато са сами?
— Благодаря.
Наля си отново малко уиски, което изпи наведнъж, запали цигара и се запъти към коридора с шкафовете. Избра сив фланелен панталон, сако от туид, меки обувки с грапави подметки. Замени ризата с пуловер с висока яка.
— Спортното облекло много ти отива.
Той не реагира на забележката й. Не реагираше вече на нищо.
— Няма ли да сложиш пардесю? Макар че има слънце, не е топло.
Той откачи едно яке от чортова кожа и се огледа. Последното нещо, което видя, беше именно Мина, и то чак когато беше вече стигнал до вратата. Тя се повдигна на пръсти, за да достигне устните му.
— Не искаш ли? Той се поколеба.
— Да, да…
Целуна я, както би целунал сестра си.
— Ще се приберете ли до вечерта?
— Може би.
Слезе бавно, стъпало по стъпало, и се спира на два пъти. Чу някакви детски гласове в апартамента на втория етаж. После понечи да бутне стъклената врата на портиерската стая, но нямаше какво, да каже на портиерката, а пощата никак не го интересуваше.
Качи се в колата си и отиде в гаража на улица Кардине.
— Добър ден, господин Ален. Ягуара ли ще вземете?
— Напълнил ли си резервоара му, моето момче?
— Всичко е наред, и маслото, и акумулаторите. Да махна ли покривалото й?
— Да.
Седна зад кормилото и се отправи към Сен-Клу, премина през тунела и излезе на западната аутострада. Сега никой не седеше до него, никой, който да му направи, забележка, че кара много бързо.
Странно беше да се помисли, че в този момент Шатон беше в затвора и си устройваше наново живота.
Караше толкова бавно, че повечето от колите го задминаваха, а хората в тях се обръщаха да го изгледат. Не бяха свикнали да виждат спортни ягуари да се тътрят по пътищата.
Нямаше защо да бърза. Часовникът му показваше единадесет и четвърт. Гледаше дърветата така, сякаш за първи път виждаше дървета. Някои бяха червеникави, други — златистожълти, а някои — все още тъмнозелени. От време на време се виждаха и черни пътища, с истински коловози. Отдавна не беше карал по такъв път.
Ливади, чифлик, около който пасяха тъмни и бели крави. Отзад, като фон, се издигаха изпарения, които навярно бележеха лъкатушния път на Сена.
Въздухът беше хладен, но на него не му беше студено. Тежкотоварни камиони го задминаваха. Навремето, в Африка, и той беше карал камион. Въобще много неща беше вършил през живота си.