Защото всъщност се страхуваше. И сега тя знаеше това, всички вече знаеха това.
Ето неговото дърво, само на сто метра оттук. Натисна докрай педала на газта. Ягуарът подскочи. Пейзажът бягаше; той имаше чувството, че поглъща колите, които идваха насреща му.
Винаги се бе страхувал.
Но не и сега. Не…
Той не чу трясъка, рязкото скърцащо спиране на колите, виковете, възклицанията и накрая далечния вой на сирена.
За него всичко беше вече свършило.
Епаленж
12 ноември 1967 г.