Въпреки че знаех, че Джудит ще се ядоса, аз забелязах, че би било по-разумно да се изнамери някакво лекарство, което да противодейства на последствията от дребната шарка!
Изпълнена със съжаление и гняв, дъщеря ми разясни, че единствените цели, които си струва да постигнем, не са свързани с облекчения за човешкия род, ас разширяването на човешките познания.
После разгледах някакви секрети през микроскопа, прехвърлих няколко снимки на туземци от Западна Африка (наистина много забавни!), хвърлих едно око към клетката с упоения плъх и побързах да изляза отново на чист въздух.
Както вече споменах, всичко, което можах да разбера, стана възможно след разговора на Франклин с Поаро.
— Знаете ли, Поаро — разказваше Франклин, — че материята, с която се занимавам е в действителност по-подходяща за вас, отколкото за мен. Тези зърна са предназначени да определят истината — предполага се, че с тях се установява дали някой е виновен или не. Западноафриканските племена вярват безрезервно в тях — или са им вярвали — днес вече не са толкова наивни. Те ги дъвчат церемониално и са напълно убедени, че зърната ще ги убият ако са виновни, но няма да им причинят нищо, ако са невинни.
— Но уви, умират, нали?
— Не, не всички умират. Ето на този факт не е обръщано достатъчно внимание досега. Зад всичко това има нещо скрито — почти съм убеден, че е някакъв трик на шамана. Зърната имат две разновидности — само че толкова си приличат, че човек трудно може да открие разликата. Но разлика има. И двата вида съдържат фисостигмин, генезерин и всичко останало, но от единия може да се извлече, или поне аз така си мисля, още един алкалоид, чието действие неутрализира влиянието на останалите. Нещо повече, вторият вид редовно се приема от ограничен кръг хора при таен ритуал — и онези, които го употребяват, никога не се разболяват от йорданитис. Тази трета субстанция има забележителен ефект върху мускулната система — без никакви вредни последици. Ужасно интересно е. За съжаление, чистият алкалоид е много нестабилен. И все пак, успях да постигна нещо. Но е необходима много повече изследователска работа там. — на място. Трябва да се свърши доста работа! Да, дявол да я вземе… Аз бих си продал душата на… — Той млъкна изведнъж. После отново се усмихна. — Простете, че се увлякох в професионални подробности. Но съм силно възбуден от всичко това!
— Както казахте — кротко рече Поаро, — занаятът ми сигурно би бил доста по-лесен, ако можех да установявам вината така просто. Ех, ако имаше наистина вещество с приписваните качества на тия африкански зърна!
— Но грижите ви няма да свършат дотук — отвърна Франклин. — В края на краищата, кога човек е виновен и кога — невинен?
— Според мен, тук не може да има никакво съмнение — забелязах аз.
— Какво е зло? — обърна се той към мене. — И какво е добро? Представите за тях се променят с всеки изминал век. Това, което ще се опитвате да установите, вероятно ще бъде чувството за вина или за невинност. Всъщност, подобен тест не би имал никаква стойност.
— Не виждам как сте стигнали до такъв извод.
— Скъпи приятелю, да предположим, че човек мисли, че има божественото право да убива диктаторите, лихварите, сводниците или всеки, който предизвика негодуванието му по отношение на морала. И извърши нещо, което според вас е греховно дело, но според него то може да е съвсем невинно. Какво ще постигнете с вашето нещастно ритуално зърно?
— Но разбира се — настоях аз, — човек сигурно винаги изпитва чувството за вина, ако е убил, нали?