— Има много хора, които бих искал да убия — весело заяви доктор Франклин. — И недейте да си мислите, че съвестта ще ми попречи да заспивам нощем. Знаете ли, аз лично смятам, че около осемдесет процента от човешкия род трябва да бъдат премахнати. Ще си живеем съвсем добре и без тях.
Той стана и се отдалечи, като си свирукаше весело.
Загледах се в недоумение след него. Тихият смях на Поаро ме накара да се опомня.
— Приятелю, вие изглеждате като човек, който е открил змийско гнездо. Нека се надяваме, че нашият приятел — докторът, не прилага на практика това, което проповядва.
— Да — съгласих се аз. — Ами ако вземе да го прилага?
II
След известно колебание реших, че е наложително да си поговорим с Джудит по въпроса за Алъртън. Чувствах, че трябва да зная какви са взаимоотношенията й с него. Уверен бях, че тя е уравновесена девойка, способна да се грижи сама за себе си и не смятах, че наистина би се увлякла от съмнителната привлекателност на мъж като Алъртън. Мисля си, че в действителност подхванах тая тема, защото исках да се уверя именно в това.
За съжаление, не получих каквото исках… Предполагам, че съм подходил несръчно. Няма нищо друго на света, срещу което младите да възроптават така, както срещу съветите на възрастните. Опитах се да й говоря непринудено и весело, но вероятно именно с това се провалих.
Джудит моментално настръхна.
— Но какво е това? — попита тя. — Бащинско предупреждение за лошия Кумчо Вълчо ли?
— Не, не, Джудит, разбира се, че не.
— Да разбирам ли, че майор Алъртън не ти харесва?
— Честно казано, той не ми харесва. Всъщност, смятам, че и ти не го харесваш.
— Защо пък не?
— Ами… ъ-ъ… той не е твоя тип мъже, нали?
— А какъв смяташ, че е моят тип мъже, татко?
Джудит винаги успява да ме обърка. Съвсем се слисах. Тя стоеше и ме гледаше, а на устните й играеше леко подигравателна усмивка.
— Разбира се, че ти не го харесваш — рече тя. — Но аз го харесвам и смятам, че е много забавен.
— Е, забавен — може би — опитах се да взема всичко на шега.
— Той е много привлекателен — решително каза Джудит. — Всяка жена би казала същото. Мъжете, разбира се, не биха го забелязали.
— Сигурно не биха го забелязали.
После продължих доста неуверено:
— Ти беше с него снощи до доста късно…
— Но наистина, татко, ти се държиш съвсем идиотски. Не можеш ли да разбереш, че аз вече съм на възраст, когато мога съвсем сама да се оправям? Ти нямаш никакво право да ми казваш какво да правя или пък с кого да се срещам. Именно подобна безсмислена намеса в живота на децата принуждава много от тях да въстават срещу бащите и майките си. Аз много те обичам, но съм пълнолетна и животът ми принадлежи на мен самата. Не започвай да се правиш на някакъв си мистър Барет.
Бях така наскърбен от съвсем нелюбезната й забележка, че изобщо не можах да отговоря, а Джудит бързо се оттегли.
Останах напълно объркан и с усещането, че съм сторил повече зло, отколкото добро. Стоях, потънал в мислите си, когато ме стресна гласът на болногледачката на мисис Франклин, която възкликна дяволито:
— Какво сте се замислили, капитан Хейстингс?
Появата й ме извади от вцепенението.
Сестра Крейвън бе наистина приятна на вид жена. Държането й бе може би прекалено закачливо, но тя бе любезна и интелигентна.
Тя идваше от мястото недалеч от импровизираната лаборатория, където бе оставила пациентката си на слънце.
— Да не би мисис Франклин да се интересува от работата на мъжа си? — попитах аз.
Сестра Крейвън тръсна презрително глава.
— О, прекалено сложна е за нея. Знаете ли, капитан Хейстингс, тя съвсем не е умна жена.
— Предполагам, че не е.
— Работата на доктор Франклин, естествено, може да бъде оценена само от човек, който знае нещичко за медицината. Той наистина е много умен човек, знаете това. Великолепен е. Горкичкият, колко много го съжалявам.
— Съжалявате ли го?
— Да. Често съм срещала такива като него. Имам предвид мъжете, които се женят за неподходящи жени.
— Мислите ли, че тя е неподходяща за него?
— А вие не мислите ли така? Те нямат нищо, което да ги свързва.
— Струва ми се, че той много я обича — забелязах аз. — Отнася се внимателно към желанията й.
Сестра Крейвън се изсмя доста неприятно.
— Тя си има грижата за това!
— Да не искате да кажете, че тя злоупотребява… с разклатеното си здраве? — попитах със съмнение аз.
Сестра Крейвън се усмихна.
— Няма неизвестни похвати за нея, когато иска да постигне нещо. Каквото поиска госпожата, това и става. Някои жени са си просто такива — хитри до мозъка на костите си. Ако някой им се противопостави, те просто лягат по гръб, притварят очи и се преструват на болни, за да предизвикат съжаление у околните или пък получават нервни кризи. Мисис Франклин е от ония, дето умеят да предизвикват съжаление. Не заспива по цяла нощ, а на сутринта е бледа и изтощена.