Думите му ме стреснаха.
— Разбира се — бавно продумах аз. — Аз… е, знам, че вече ми го казахте веднъж, но не осъзнавах напълно.
— Тогава го осъзнайте сега — и то веднага.
— Да, да, ще го направя — искам да кажа, осъзнавам го вече.
— Bien15! Кажете ми тогава, Хейстингс, кой ще умре?
— Нямам никаква представа! — примигах с очи аз.
— Но трябва да имате някаква представа! За какво друго сте дошли тук?
— Несъмнено — започнах аз, връщайки се към размишленията ми по въпроса, — че трябва да има някаква връзка между жертвата и X, така че, ако вие ми кажете кой е X…
Поаро поклати глава с такава енергичност, че ми стана съвсем неприятно.
— Не ви ли казах, че именно в това е същината на похватите на X? Няма да има никаква връзка между X и убития. Със сигурност.
— Искате да кажете, че връзката ще бъде скрита, така ли?
— Тя ще бъде скрита така, че нито вие, нито пък аз ще можем да я открием.
— Но сигурно, ако проучим миналото на X…
— Казах ви — не. Положително не сега. Убийството може да бъде извършено всеки момент, разбирате ли ме?
— И някой в тази къща ще бъде убит ли?
— Точно така.
— И вие наистина не знаете кой е той или как ще бъде убит?
— Ех! Ако знаех, нямаше да ви карам да слухтите вместо мен.
— Вие просто обосновавате предположенията си на присъствието на X, така ли?
Въпросът ми прозвуча, изпълнен със съмнение. Поаро, чието самообладание бе намаляло поради принудително обездвижените му крака, се изсмя гръмогласно.
— О, ma foi16, колко пъти трябва да ви го повтарям? Ако тълпа военни кореспонденти пристигнат изведнъж някъде в Европа, какво ще означава това? Означава война! Ако лекари от цял свят се съберат в някой град, какво показва това? Че там ще има медицински симпозиум. Където се вие лешояд, има и мърша. Ако видите, че в ловния участък са тръгнали викачите, скоро ще последва и изстрел. Ако видите, че някой се спре неочаквано, хвърли сакото си и скочи в морето, това означава, че там скоро ще спасят удавник. Ако видите дами на средна възраст и почтени на вид да надничат през някоя ограда, можете да си направите извода, че там се върши нещо неприлично! И накрая, ако усетите вкусна миризма и забележите, че няколко души бързат по коридора към Нея, можете да бъдете сигурен, че скоро ще поднесат ядене!
В продължение на минута-две разсъждавах върху направените сравнения, а после казах, имайки предвид първия пример:
— Все пак, един военен кореспондент не прави война!
— Разбира се, че не. И една птичка пролет не прави. Но един убиец, Хейстингс, е достатъчен, за да убие.
Срещу това, разбира се, не можеше да се възрази. Но на мене все пак ми хрумна нещо, за което явно Поаро не беше се сетил — че дори и убийците си дават почивка. X може да е дошъл в Стайлс просто на почивка, без намерение да убива. Но Поаро бе толкова развълнуван, че не се осмелих да му кажа предположението си. Подхвърлих само, че цялата история ми се струва безнадеждна. И че трябва да изчакаме…
— … и да видим — довърши вместо мен Поаро. — Като вашия мистър Аскуит през последната война. Именно това, mon cher, не трябва да правим. Аз не твърдя, забележете, че ще успеем, защото, както ви споменах и преди, когато убиецът реши да убие, никак не е лесно да осуетиш намеренията му. Но поне можем да се опитаме. Представете си, Хейстингс, че са ви задали теоретическа задача за бридж. Можете да видите всички карти. От вас се иска „да предскажете резултата от раздаването“.
— Не става така, Поаро — поклатих глава аз, — защото нямам никаква представа. Ако знаех кой е X…
Поаро се развика отново. Викаше толкова силно, че Къртис дотича от съседната стая с доста изплашен вид. Поаро му махна с ръка да си върви и след като той излезе, приятелят ми заговори по-спокойно.
— Успокойте се, Хейстингс, вие не сте толкова глупав, колкото ви се иска да се покажете. Проучил сте случаите, които ви дадох да прочетете. Може да не знаете кой е X, но сте запознат с похвата на X, когато извършва убийство.
— О — рекох аз. — Разбирам.
— Естествено, че разбирате. Бедата при вас е, че ви мързи да мислите. Обичате да си играете на догадки. Не обичате да работите с главата си. Какво е основното и похвата на X? Не е ли фактът, че самото престъпление е съвършено? А именно: съществува мотив за престъплението, появява се удобен случай, средствата за извършването му са налице и накрая — най-важното — има И виновен, който отива на подсъдимата скамейка.
Веднага схванах същината и разбрах какъв глупак съм бил досега, за да не я открия.