Изпих го, защото не исках да споря, а после му пожелах лека нощ и си тръгнах, като в ушите ми още звучаха загрижените и бурни възклицания на Поаро.
Върнах се в стаята си и преднамерено затворих шумно вратата. После я отворих съвсем тихичко. Не можех да си позволя да не чуя Алъртън когато се прибере. Но щеше да мине още доста време.
Седнах и зачаках. Замислих се за починалата ми съпруга. Дори веднъж промърморих с приглушен глас: „Нали ме разбираш, скъпа, аз ще я спася“.
Тя бе оставила Джудит на моите грижи и нямаше да я разочаровам.
Тишината и спокойствието около мен внезапно ме накараха да почувствам, че Синдърс е някъде много наблизо.
Чувствах се така, сякаш тя бе в стаята. И продължавах да седя в зловещо очакване.
ГЛАВА 13
I
Хладнокръвното описание на един миг на падение, се отразява доста съкрушително на чувството за самоуважение.
Защото истината бе, разбирате ли, че седях и очаквах появата на Алъртън, но заспах!
Предполагам, че не бе толкова изненадващо. Предишната нощ бях спал много зле. Целият ден бях прекарал на чист въздух. Бях съсипан от тревоги и нервите ми бяха опънати до крайност заради деянието, което бях решил да извърша. И на всичко отгоре — тежкото буреносно време. Възможно е да са спомогнали и огромните ми усилия да се съсредоточа.
Както и да е, така се случи. Заспал съм така, както си седях, а когато се събудих, птичките чуруликаха навън, слънцето бе изгряло, а аз бях се свлякъл в стола, схванат от неудобното положение, облечен във вечерен костюм, в устата си усещах неприятен вкус, а главата ме цепеше.
Чувствах се объркан, отвратен и изпълнен с недоверие, но най-накрая — изумително и неизмеримо облекчен.
Кой беше писал, че „и най-мрачният ден, изживян до утре, ще е вече отминал“? И колко вярно бе то. Здравият разум сега ясно ми подсказваше колко превъзбуден и твърдоглав съм бил. Колко силно съм преувеличавал нещата без никакво чувство за мярка. В действителност бях си наумил да убия едно човешко същество.
В този миг, погледът ми попадна върху чашата с уиски пред мене. Станах, потрепервайки, дръпнах завесите и я излях през прозореца. Сигурно съм бил полудял снощи!
Избръснах се, изкъпах се и се облякох. После, чувствайки се вече много по-освежен, тръгнах към Поаро. Знаех, че винаги става много рано. Седнах и му разказах всичко.
Мога да кажа, че почувствах огромно облекчение. Поаро ми се закани кротко с глава.
— Ех, ама какви щуротии измисляте. Радвам се, че дойдохте да си изповядате греховете пред мене. Но защо, скъпи ми приятелю, не дойдохте снощи при мен, за да ми кажете какво сте замислили?
Отвърнах засрамено:
— Страхувах се, предполагам, че ще се опитате да ме спрете.
— Със сигурност щях да ви спра. О, да, разбира се. Да не мислите, че искам да ви видя обесен, само заради някакъв ужасен негодник, наречен майор Алъртън?
— Нямаше да ме хванат — рекох аз. — Бях взел всички предпазни мерки.
— Точно така си мислят всички убийци. Мислели сте си също като истински убиец! Но нека ви кажа, mon ami, че не сте били толкова умен, колкото сте си мислили, че сте.
— Взех всички предпазни мерки. Изтрих отпечатъците от шишенцето.
— Точно така. Изтрили сте и отпечатъците на Алъртън. И когато го открият мъртъв какво ще стане? Ще направят аутопсия и ще установят, че е умрял от свръхдоза слъмбърил. Случайно ли е погълнал такова количество или умишлено? Tiens18, отпечатъците му не са върху шишенцето. Но защо не са? Няма причина да ги изтрива, независимо дали е било нещастен случай или пък самоубийство. А после ще анализират останалите хапчета и ще установят, че почти половината са били заменени с аспирин.
— Е, че кой няма аспирин — тихо промълвих аз.
— Да, но не всеки има дъщеря, която Алъртън преследва с непочтени намерения — ако трябва да употребим старомодния драматичен израз. А вие сте се скарали с дъщеря ви по този повод ден преди това. Двама души — Бойд Карингтън и Нортън могат да се закълнат, че ненавиждате Алъртън. Не, Хейстингс, съвсем нямаше да се получи. Вниманието веднага щеше да бъде насочено към вас, а вече сигурно щяхте да сте се изплашил или дори да се разкайвате, и някой добър и опитен полицейски инспектор щеше да е напълно категоричен, че вие сте виновникът. Даже е напълно вероятно, някой да ви е видял, че бърникате таблетките.
— Не е възможно. Наоколо нямаше никой.
— От външната страна на прозореца има балкон. Някой може да е стоял там и да е надничал. Или пък, кой знае, някой може да е гледал през дупката на ключалката.
— Дупките са в мозъка ви, Поаро. Хората не прекарват времето си в надничане през ключалките, както очевидно си мислите.