— Да, по-пряк път. Така ще е най-добре.
III
И ако сутринта всички бяхме напрегнати и бездейни, то следобеда се оказа неочаквано приятен. Слънцето се показа, а въздухът бе прохладен и свеж. Свалиха мисис Лътръл долу и я разположиха на верандата. Настроението й беше отлично — не криеше умението си да очарова, но не по обичайния сладникав начин и без скритите и кисели като оцет подмятания. Поднасяше леко съпруга си, но внимателно и с любов, а той просто сияеше срещу нея. Наистина бе приятно човек да ги види в подобни добри отношения.
Поаро позволи да го изкарат и него навън, като и неговото настроение бе великолепно. Струва ми се, че му бе приятно да види, че Лътрълови се отнасят така добре един към друг. Полковникът изглеждаше подмладен с години. Не се държеше толкова нерешително, колкото преди и по-рядко подръпваше мустаците си. Дори предложи вечерта да поиграем бридж.
— На моята Дейзи й липсва бриджа.
— И наистина ми липсва — потвърди мисис Лътръл.
Нортън подхвърли, че играта може да бъде изморителна за нея.
— Ще изиграя един робер — заяви мисис Лътръл и добави с намигване:
— Но ще се държа прилично и няма да се заяждам постоянно с горкия Джордж.
— Но мила моя — запротестира съпругът й, — аз знам, че съм ужасен играч.
— И какво от това? — възкликна мисис Лътръл. — Не ми ли доставя това голямото удоволствие да те дразня и да те тормозя?
Всички се засмяхме на думите й. Мисис Лътръл продължи:
— О, знам си недостатъците, но няма да се отърва от тях, докато съм жива. Джордж просто трябва да ме търпи.
Полковник Лътръл я погледна доста глуповато.
Струва ми се, че приятната гледка на семейство Лътръл ни доведе и до разговора за брака и развода, в който се задълбочихме по-късно.
Дали мъжете и жените всъщност са по-щастливи поради улеснените възможности за развод или пък, както често се случва, временният период на дрязги и отчуждаване, или неприятности заради ново увлечение, отминава и след време обичта и приятелството между съпрузите се възобновява.
Понякога е чудно, колко се различават мненията на хората в сравнение с личните им преживявания.
Моят собствен брак бе невероятно щастлив и успешен, а аз съм по начало старомоден, но въпреки това бях за развода — да се прекъсват всякакви връзки и да се започва всичко наново. Бойд Карингтън, чийто брак е бил нещастен, все пак държеше на постоянната брачна връзка. Заяви, че се отнасял с дълбоко уважение към брачната институция. Тя била основата на държавата.
Нортън, без да се е обвързвал и без личен опит, бе на същото мнение като мене. Франклин, съвременният учен, доста изненадващо зае решителна позиция срещу развода. Разводите очевидно бяха в разрез с неговия идеал за праволинейно мислене и действие. Човек поемал определени отговорности. Същите трябвало да се поемат докрай, а не да се бяга от тях или пък да се изоставят без последствия. Твърдеше, че договорът си е договор. Човек го сключва по свое собствено желание и трябва да му остава верен. Всичко друго завършвало, както сам се изрази, с бъркотия. С хаос от полуразтрогнати връзки.
Облегнал се назад на стола, той подритваше разсеяно с дългите си крака масата и заключи:
— Всеки мъж избира съпругата си. Мъжът носи отговорност за жена си, докато тя не умре — или докато той не умре.
Нортън се намеси по доста забавен начин:
— А понякога има и „О, благословена смърт“, нали?
Всички се засмяхме, а Бойд Карингтън рече:
— Точно ти не трябва да се обаждаш, момчето ми, защото никога не си бил женен.
Нортън поклати глава и каза:
— И след като отлагах толкова дълго, сега вече е късно.
— Така ли? — В очите на Бойд Карингтън се долавяше насмешка. — Сигурен ли си?
Именно тогава към нас се присъедини Елизабет Коул. Беше се качвала при мисис Франклин.
Чудех се дали не си въобразявам или наистина Бойд Карингтън премести многозначително погледа си от нея към Нортън и действително ли Нортън се изчерви?
Започнах да виждам различно нещата и се загледах изпитателно в Елизабет Коул. Вярно бе, че тя беше все още сравнително млада жена. Нещо повече, беше доста хубава. В действителност беше много очарователна и състрадателна личност, способна да ощастливи не един мъж. И прекарваха заедно с Нортън доста от времето си напоследък. В търсене на диви цветя и птици бяха станали приятели, а си спомних и за начина, по който ми бе говорила, че Нортън е много мил.
Е, ако беше така, радвах се за тях. Изстраданото и безинтересно моминство не трябваше да й попречи да изпита истинското щастие. Разтърсилата живота й трагедия не би трябвало да е изживяна напразно. Помислих си, докато я наблюдавах, че наистина изглежда по-щастлива и — да, по-весела, отколкото, когато я видях за първи път в Стайлс.