Елизабет Коул и Нортън… да, може би.
И изведнъж, неизвестно откъде, ме обзе неясното чувство за безпокойство и тревога. Тук не бе безопасно — не бе редно да се правят планове за щастлив живот. Имаше нещо злокобно във въздуха на Стайлс. Усещах го сега — в този миг се почувствах внезапно стар и уморен — да, и изплашен.
Минута по-късно неприятното усещане ме напусна. Никой не беше го забелязал освен Бойд Карингтън. Не след дълго той ме попита с приглушен глас:
— Има ли ви нещо, Хейстингс?
— Не, защо?
— Ами… изглеждахте… не мога да ви обясня как.
— Просто някакво усещане — предчувствие.
— Злокобно предчувствие ли беше?
— Да, щом ви се иска да го наречете така. Усещане, че… че нещо ще се случи.
— Интересно. И на мен ми се случи един-два пъти. Имате ли някаква представа какво!
Погледът му ме следеше изпитателно.
Поклатих глава. Защото наистина нямах определено предчувствие за каквото и да било. Просто бе прилив на дълбока депресия и страх.
После от къщата излезе Джудит. Приближи се бавно, с високо вдигнато чело, със стиснати устни, а лицето й бе тъжно и красиво.
Мина ми през ума, че никак не прилича на мен и на Синдърс. Приличаше на някаква млада жрица. Нортън също усети нещо подобно, защото подхвърли:
— Имаш такъв вид, какъвто сигурно е имала съименичката ти, преди да отреже главата на Олоферн.
Джудит се усмихна и леко повдигна вежди.
— Сега не мога да си спомня защо е поискала да го убие.
— О, просто поради високите си морални изисквания за благото на обществото.
Леко закачливият му тон я засегна. Изчерви се леко, мина покрай него и седна до Франклин.
— Мисис Франклин се чувства много добре съобщи тя. — Кани всички на кафе тази вечер при нея.
IV
„Мисис Франклин е несъмнено жена на настроения“ помислих си аз, когато се строихме в стаята й след вечерята. Направила деня непоносим на всички, сега тя беше самата любезност.
Облечена бе в бледосин пеньоар и бе полегнала на шезлонг. До нея бе поставена сгъваема масичка с включена кафе-машина. Белите й ръце сръчно изпълняваха ритуала за приготвяне на кафе, а сестра Крейвън й помагаше от време на време. Тук бяхме всички с изключение на Поаро, който винаги се оттегляше преди вечеря, Алъртън, който не бе се върнал от Ипсуич и останалите на долния етаж мисис и полковник Лътръл.
Разнесе се аромат на кафе — чудесна миризма. Напитката, която ни поднасяха в Стайлс, бе някаква безлична, тинеста течност, така че всички очаквахме с нетърпение да вкусим по чашка кафе от прясно смлени зърна.
Франклин седна на отсрещната страна на масата и започна да подава чашките, които жена му наливаше. Бойд Карингтън остана прав до канапето, а Елизабет Коул и Нортън застанаха до прозореца. Сестра Крейвън се оттегли на заден план до леглото. Седнах на единия от фотьойлите и се захванах да чета обясненията на кръстословицата във вестник „Таймс“.
— „Партньор в любовта или участник в любовния триъгълник“? — гласно прочетох аз. — Осем букви.
— Вероятно е анаграма — предположи Франклин. Всички се замислиха за малко. Продължих:
— „Причинител на болки“.
— Мъчител — бързо отговори Бойд Карингтън.
— Цитат: „И ехото отговори на въпроса й със“ — празно място. Автор: Тенисън. Пет букви.
— „Живот“, — предложи мисис Франклин. — Да, точно така е: „И ехото отговори с: Живот“.
— Но това ще ни даде дума, завършваща на „ж“ — усъмних се аз.
— Е, малко ли са думите, завършващи на „ж“: скреж, копнеж, грабеж.
Елизабет Коул се обади откъм прозореца:
— Цитатът от Тенисън е: „И ехото отговори на въпроса й със: Смърт“.
Чух, че зад гърба ми някой диша дълбоко и учестено. Извърнах се да видя кой е. Беше Джудит. Мина край нас и излезе на балкона.
Попълних последния отговор и казах:
— „Партньор в любовта“ не може да бъде анаграма. Втората буква е „ю“.
— Я, повторете обяснението. — „Партньор в любовта или участник в любовния триъгълник“? Празно място — „ю“ и шест празни места.
— Любовник — рече Бойд Карингтън.
Дочух, че върху чинийката на Барбара Франклин изтрака лъжичка. Продължих със следващото обяснение:
— „Ревността е зеленооко изчадие“, казал героят в пиесата.
— Шекспир — реши Бойд Карингтън.
— Отело ли беше или Емилия? — попита мисис Франклин.
— И двете са много дълги. Отговорът е от три букви.
— Яго.
— Сигурен съм, че е Отело.