Качих се в стаята на Поаро. Там заварих Джудит да седи при него. Тя ми се усмихна, когато влязох, без да каже нищо.
— Простила ви е, mon ami — рече Поаро, — каква възмутителна забележка.
— Така ли? — ядосано промърморих аз. — Едва ли бих приел, че…
Джудит се изправи. Постави ръка на рамото ми и ме целуна с думите:
— Горкият ми баща. Чичо Еркюл няма да засегне достойнството ти. Ти трябва да ми простиш на мен. Така че, прости ми и му пожелай лека нощ.
Не знам защо, но рекох:
— Извинявай, Джудит. Много съжалявам, не исках да…
— Всичко е наред — прекъсна ме тя. — Хайде да го забравим. Сега вече всичко е наред. — Усмивката й бе леко замечтана. После повтори отново: „Сега всичко е наред…“ и тихо излезе от стаята.
След като ни напусна, Поаро ме погледна.
— Е? — попита той. — Какво се случи тази вечер?
Разтворих ръце неопределено.
— Нищо не се случи, нито пък ще се случи — отвърнах аз.
Но в действителност бях съвсем далеч от истината. Защото същата вечер наистина се случи нещо. Състоянието на мисис Франклин рязко се влоши. Повикани бяха още двама лекари, но напразно. Издъхна на следващата сутрин.
Чак след двайсет и четири часа научихме, че смъртта й се дължи на отравяне с фисостигмин.
ГЛАВА 14
I
Разследването на причините за смъртта се проведе два дни по-късно. За втори път присъствах на разследване на едно и също място.
Следователят беше способен мъж на средна възраст, с проницателен поглед и безизразен глас.
Първо бяха разгледани медицинските доказателства. Установен бе фактът, че смъртта е настъпила в резултат на отравяне с фисостигмин при наличието и на други алкалоиди, съдържащи се в зърната на рядко африканско растение. Отровата е била погълната предишната вечер в интервала от деветнайсет до двайсет и четири часа. Съдебният лекар и колегата му отказаха да определят по-точен час.
Следващият свидетел бе доктор Франклин. С цялостното си поведение успя да създаде добро впечатление. Показанията му бяха кратки и ясни. След смъртта на съпругата си проверил всички разтвори в лаборатрията. Установил, че шишенцето, в което, трябвало да има силен разтвор от алкалоидите на африканските зърна. С които провеждал опитите си, било пълно с обикновена вода. В нея открил само следи от първоначалното съдържание. Не можа да каже със сигурност кога е станала подмяната, тъй като не бил използвал споменатия препарат от няколко дни.
После бе разследван въпросът за достъпа до лабораторията. Доктор Франклин заяви, че лабораторията обикновено била заключена и че ключа от нея, обикновено държал в джоба си. Асистентката му, мис Хейстингс, пазела втория ключ. Всеки, който искал да влезе в ателието, трябвало да вземе ключа или от нея, или от него самия. Съпругата му го искала понякога, когато забравяла свои вещи в лабораторията. Самият той никога не е внасял разтвор на фисостигмин в къщата или в стаята на жена си, като приемаше, че не съществува никаква вероятност тя да го е погълнала случайно.
Разпитан допълнително от следователя, Франклин заяви, че съпругата му от известно време се чувствала отпаднала и изнервена. Но не поради някакво заболяване. Страдала е от депресия и от рязка промяна на настроението.
Заяви също, че напоследък е била весела, което го накарало да мисли, че здравето и духът й се подобряват. Помежду им не е имало никакви кавги и са били в добри отношения. През последната вечер съпругата му е изглеждала в добро настроение, а не подтисната.
Каза, че съпругата му понякога е споменавала, че ще си сложи край на живота, но не е вземал несериозно изказванията й. На зададения конкретен въпрос отговори, че по негово мнение, съпругата му нямала психика на самоубиец. Такова бе мнението му на лекар, както и личната му преценка.
Доктор Франклин бе последван от сестра Крейвън. Тя изглеждаше делова и спретната в стегнатата си униформа, а отговорите й бяха отривисти и професионални. Грижила се за мисис Франклин от около два месеца. Мисис Франклин страдала от остра депресия. Свидетели са я чували поне три пъти да казва, че „искала да сложи край на всичко“, че животът й е безполезен и че тежи като воденичен камък на врата на мъжа си.
— Защо е казвала тия неща? Имало ли е някакви караници помежду им?
— О, не, но на нея й беше известно, че на съпруга й са предложили наскоро работа в чужбина и че той се е отказал заради нея.
— И поради този факт понякога се е чувствала нещастна, така ли?
— Да. Обвиняваше себе си, заради лошото си здраве и непрекъснато го изживяваше.
— Знаеше ли доктор Франклин за това?