Завесата (Последният случай на Поаро)

— Не мисля, че го е споменавала пред него.

— Но често е изпадала в състояние на депресия?

— Да, разбира се.

— Споменавала ли е някога изрично, че иска да се самоубие?

— Струва ми се, че точният израз, който употребяваше бе: „искам да сложа край на всичко“.

— И никога ли не е споменавала някакъв определен начин, по който би се самоубила?

— Не. Не казваше нищо определено.

— Имаше ли нещо, което особено да я е подтискало напоследък?

— Не. Беше в задоволително състояние на духа.

— Съгласна ли сте с доктор Франклин, че е била в добро настроение вечерта, когато е настъпила смъртта й?

Сестра Крейвън се поколеба.

— Ами… беше развълнувана. Прекарала бе много лош ден — оплакваше се от болки и виене на свят. Вечерта изглеждаше по-добре, но доброто й настроение беше малко неестествено. Изглеждаше неспокойна и някакси изкуствено весела.

— Забелязахте ли нещо като бутилка или съд, в който може да е имало отрова?

— Не.

— Какво беше яла и пила?

— Яде супа, котлет, грах и пюре от картофи, а за десерт — черешова пита. Изпи и чаша бургундско вино.

— Откъде се появи бургундското?

— В стаята и имаше една бутилка. В нея беше останало малко вино, но вярвам, че вече сте го проверили и сте открили, че в него няма нищо.

— Могла ли е да постави отровата в чашата си, без да я видите?

— О, да, съвсем лесно. Аз постоянно шетах насам-натам из стаята и оправях и подреждах нещата й. Не съм я наблюдавала. До нея имаше куфарче, а там беше и ръчната й чанта. Могла е да сложи във виното каквото си поиска или пък по-късно в кафето, или в топлото мляко, което пи накрая.

— Имате ли някаква представа какво би могла да е направила с шишенцето или с някаква друга опаковка?

Сестра Крейвън се замисли.

— Ами, смятам, че е могла да я изхвърли през прозореца по някое време. Или да я пусне в кошчето за отпадъци, или дори да я измие в банята и да я постави обратно в шкафчето с лекарства. Там има няколко празни шишета. Не ги изхвърлям, защото може да ми потрябват.

— Кога видяхте за последен път мисис Франклин?

— В десет и трийсет вечерта. Сложих я да си легне. Пи чаша топло мляко и поиска аспирин.

— Как се чувстваше тогава?

— Ами, както всеки друг път… Не, според мен беше може би малко по-възбудена от обикновено — отговори свидетелката, след като се позамисли за малко.

— Не беше ли подтисната?

— А, не, може да се каже, че бе по-разговорлива. Но ако смятате, че е било самоубийство, би могла да се държи така. Може да са я изпълвали благородни и възвишени чувства.

— Смятате ли, че е могла евентуално да посегне сама на живота си?

Настъпи мълчание. Сестра Крейвън сякаш трудно подреждаше мислите си.

— Ами — най-после проговори тя, — и да, и не. Аз… да, общо взето, смятам, че да. Беше много неуравновесена.

Следващият бе сър Уйлям Бойд Карингтън. Изглеждаше наистина разстроен, но даде смислени показания.

Бил играл пикет с починалата в нощта на смъртта й. Не бил забелязал никакви признаци на депресия, но при разговор няколко дни преди смъртта й, мисис Франклин споменала, че може да се самоубие. Била много безкористна жена и дълбоко страдала, чувствайки, че пречи на кариерата на съпруга си. Била предана на съпруга си и имала силно желание той да успее. Понякога била силно подтисната заради собственото си здравословно състояние.

Призоваха и Джудит, но тя нямаше кой знае какво да каже.

Не знаеше нищо за откраднатото шишенце с фисостигмин от лабораторията. В нощта на трагедията мисис Франклин й се сторила почти в същото настроение, както винаги, но може би прекалено възбудена. Никога не била чувала мисис Франклин да говори за самоубийство.

Последният свидетел бе Еркюл Поаро. Показанията му бяха извънредно живо поднесени и предизвикаха значителен интерес. Описа един свой разговор с мисис Франклин, състоял се ден преди смъртта й. Била много подтисната и на няколко пъти изразила желанието си да се махне завинаги. Тревожела се за здравето си и споделила, че получавала пристъпи на мрачна потиснатост, когато започвала да си мисли, че животът няма никакъв смисъл. Заявила, че понякога й се струвало чудесно, ако може да заспи и да не се събуди никога.

Следващият му отговор предизвика още по-голямо удивление.

— Сутринта на десети юни седяхте ли близо до вратата на лабораторията?

— Да.

— Видяхте ли мисис Франклин да излиза от лабораторията?

— Да, видях я.

— Носеше ли нещо в ръцете си?

— В дясната си ръка стискаше малко шишенце.

— Съвсем сигурен ли сте, че е било така?

— Да.

— Показа ли някакво смущение, когато ви забеляза?