— Изглеждаше смутена, това е всичко, което мога да ви кажа.
Следователят обяви впечатленията си. Заяви, че трябвало да направят преценка на всички обстоятелства, при които е настъпила смъртта. Нямало да имат никакви затруднения относно причината за смъртта, тъй като медицинските доказателства били неоспорими. Починалата е била отровена с фисостигминен сулфат. Оставало им само да определят дали го е поела по случайност или умишлено, или пък отровата й е била дадена от друго лице. Установили, че починалата е имала пристъпи на депресия, че е била с разклатено здраве, и въпреки че не е страдала от органично заболяване, е била в тежко нервно състояние. Мистър Еркюл Поаро — един свидетел, чиято личност буди уважение, е потвърдил, че е видял мисис Франклин да излиза от лабораторията с малко шишенце в ръка и че тя се е стреснала, когато го забелязала. Би могло да се стигне до заключението, че е взела отровата от лабораторията с намерението да сложи край на живота си. Изглежда, че е страдала от натрапчивата идея, че стои на пътя на съпруга си и пречи на кариерата му. Справедливостта изисквала да се спомене, че доктор Франклин очевидно е бил внимателен и любещ съпруг и че никога не е изразявал недоволство от крехкото здраве на жена си, нито пък се е оплаквал, че тя пречи на кариерата му. Решението явно е било изцяло нейно. Жени в подобно състояние на нервно разстройство често биват обхващани от такива натрапчиви идеи. Няма доказателства, показващи по кое време и по какъв начин е била поета отровата. Може би е малко необичайно, че шишенцето, в което е държана отровата не е било открито, но е възможно, както предполага сестра Крейвън, мисис Франклин да го е измила и да го е поставила в шкафчето с медикаменти в банята, откъдето може би го е взела първоначално. Очаквало се решението на съда.
Решението на съда бе взето бързо.
Съдебните заседатели определиха, че мисис Франклин е отнела сама собствения си живот, докато е била във временно състояние на невменяемост.
II
Половин час по-късно бях в стаята на Поаро. Стори ми се много изтощен. Къртис го бе сложил в леглото му и го ободряваше с някакво възбудително лекарство.
Умирах от желание да си поговорим, но трябваше да се въздържа, докато прислужникът не свърши и не напусне стаята.
Тогава избухнах:
— Вярно ли бе това, което казахте, Поаро? Че сте видели шишенце в ръцете на мисис Франклин, когато е излизала от лабораторията?
По посинелите устни на Поаро се прокрадна тънка усмивка.
— А вие не я ли видяхте, приятелю? — промълви той.
— Не.
— Но може пък да не сте я забелязали, а?
— Да, вероятно не съм. Със сигурност не мога да се закълна, че не е носила нищо. — Погледнах го недоверчиво. — Въпросът ми е дали казвате истината?
— Мислите ли, че бих излъгал, приятелю?
— Никак не бих се учудил.
— Хейстингс, възмутен съм и изненадан от вас. Къде изчезна искрената ви доверчивост?
— Добре — отстъпих аз. — Не допускам, че бихте лъжесвидетелствали.
— Нямаше да бъде лъжесвидетелстване — спокойно отвърна Поаро. — Показанията ми не бяха дадени под клетва.
— Значи е било лъжа?
Поаро махна машинално с ръка.
— Каквото съм казал, mon ami, казал съм го. Няма смисъл да го обсъждаме.
— Просто не мога да ви разбера! — извиках аз.
— Какво не можете да разберете?
— Вашите показания — всичките ви приказки, че мисис Франклин е говорила за самоубийство и че е била подтисната.
— Е, добре, но вие сам я чухте да говори тия неща.
— Да. Но ги каза в моментно настроение. Ето, това не изяснихте.
— Може би не съм искал.
— Искали сте решението да бъде, че се е самоубила ли? — изненадано го попитах аз.
Поаро замълча преди да ми отговори. После рече:
— Струва ми се, Хейстингс, че вие не разбирате сериозността на положението. Да, щом така ви се ще, исках решението да бъде за самоубийство…
— Но вие самият… не смятате, че се е самоубила?
Поаро бавно поклати глава.
— Смятате — настоявах аз, — че е била убита?
— Да, Хейстингс, убили са я.
— Тогава защо се опитвате да потулите всичко, да го определят като самоубийство и да го Сложат настрана? Така се спира цялото следствие.
— Точно така.
— Това ли искате?
— Да.
— Но защо?
— Възможно ли е да не разбирате? Няма значение — хайде да не се задълбочаваме. Повярвайте ми, че е било убийство — съвсем предумишлено убийство. Казах ви, Хейстингс, че тук ще бъде извършено престъпление и че е малко вероятно да можем да го предотвратим — защото убиецът е едновременно жесток и решен на всичко.
Потръпнах от ужас преди да го попитам: