Дали сърцевината на цялата трагедия не бе дъщеря ми Джудит?
„Отело“! „Отело“ бе книгата, която бях взел от етажерката вечерта, когато умря мисис Франклин. Там ли бе знакът?
В оная нощ Джудит бе изглеждала, както каза някой, като съименичката си преди да отреже главата на Олоферн. Джудит — да причини смъртта на някого?
ГЛАВА 19
Пиша настоящето в Истборн.
Дойдох в Истборн, за да се видя с Джордж, някогашния слуга на Поаро.
Джордж бе с Поаро дълги години. Опитен и прозаичен човек, лишен от всякаква фантазия. Винаги наричаше точно нещата и ги приемаше така, както му ги казваха.
И така, отидох да го видя. Съобщих му за смъртта на Поаро и Джордж реагира така, както и бях очаквал. Разстрои се, изпитваше болка, но почти успя да прикрие колко много тъгува.
Тогава го попитах:
— Поаро нали ти е оставил някаква бележка за мен?
Джордж отвърна веднага:
— За вас ли, сър? Не, не си спомням подобно нещо.
Останах изненадан. Настоявах, че е така, но той оставаше съвсем категоричен. Накрая реших:
— Предполагам, че грешката е моя. Е, какво да се прави. Искаше ми се да бъдеш при него, когато настъпи края му.
— И на мене ми се искаше, сър.
— Но все пак си мисля, че дори и да е бил болен баща ти, можеше да дойдеш при него.
Джордж ме изгледа по съвсем странен начин и каза:
— Моля да ме извините, сър, но не мога да ви разбера напълно.
— Трябвало е да го напуснеш, защото се е налагало да се грижиш за баща си, нали?
— Не съм искал да го напускам, сър. Мосю Поаро ме отпрати.
— Отпратил те е, така ли? — зяпнахте изненадано аз.
— Не искам да кажа, сър, че ме е уволнил. Уговорката ни беше да се върна по-късно и да работя отново за него. Но го напуснах по негово желание, като ми даде подходящо възнаграждение за времето, което ще бъда тук, при баща ми.
— Но защо, Джордж, защо?
— Наистина не мога да ви кажа защо, сър.
— Не го ли попита?
— Не, сър. Не мислех, че е моя работа да го питам. Мосю Поаро винаги си имаше свои собствени идеи, сър. Много умен човек, винаги съм бил убеден в това, сър, а и много уважаван.
— Да, да — измърморих разсеяно аз.
— Много придирчив беше към дрехите си, макар че предпочиташе да изглеждат като на чужденец и да бъдат съвсем модерни, ако можете да ме разберете какво имам предвид. Но това, разбира се, е понятно, след като той си беше чужденец. А също и косата му, и мустаците.
— А, прочутите му мустаци. — Усетих внезапна болка при спомена за неговата гордост.
— Много държеше на мустаците си, наистина — продължаваше Джордж. — Не бяха съвсем модерни, така, както ги носеше, но на него му подхождаха, сър, нали разбирате.
Отвърнах му, че знам за какво става дума. После промърморих предпазливо:
— Предполагам, че ги боядисваше така, както и косата си?
— Боядисваше ги… ъ-ъ… слагаше малко боя на мустаците си, но не и на косата си — поне през последните години.
— Глупости — отсякох аз. — Косата му беше гарваново черна — толкова неестествена беше, че приличаше на перука.
Джордж се прокашля извинително.
— Извинете, сър, но наистина беше перука. Косата на мосю Поаро доста опада напоследък, така че започна да си слага перука.
Помислих си колко странно е, че един слуга може да знае повече за някого, отколкото най-близкият му приятел.
Върнах се отново към въпроса, който ме озадачаваше.
— Но нямаш ли никаква представа защо те е отпратил Поаро? Помисли си, човече, помисли си.
Джордж се опита да изпълни молбата ми, но ми стана съвсем ясно, че мисленето не му се отдава.
— Единственото, което мога да предположа, сър — най-после изрече той, — е, че ме освободи, защото е искал да назначи Къртис.
— Къртис ли? Защо му е трябвало да назначава Къртис?
Джордж се прокашля отново.
— Ами, сър, наистина не мога да ви кажа. Когато го видях, стори ми се, че е — извинете, че го казвам — не много умен, сър. Силен е физически, разбира се, но едва ли мога да си представя, че е подходящ за класата на мосю Поаро. Някога е бил санитар в лудница, доколкото знам.
Загледах се втренчено в Джордж. Къртис!
Той ли бе причината, че Поаро упорито не ми казваше всичко? Къртис — човек, за когото никога не бих и предположил! Да, Поаро с удоволствие ме е карал да се ровя сред гостите на Стайлс в търсене на мистериозния X. Но X не е бил гост на пансиона.
Къртис!
Някогашен санитар в лудница. И не бях ли чел някъде, че бивши пациенти на болници и санаториуми за душевноболни, понякога остават там на работа като санитари?