Странен, тъп и глуповат на вид човек — който би могъл да убие поради причина, известна само на деформирания му мозък…
И ако е така — ами ако е така…
Защо тогава не бях забелязал очевидното!
Къртис…?
ПОСЛЕСЛОВ
Забележка от капитан Артър Хейстингс: Настоящият ръкопис попадна в ръцете ми четири месеца след смъртта на приятеля ми Еркюл Поаро. Получих известие от една адвокатска кантора с молба да се обадя при тях. Там в съответствие с указанията на техния клиент, покойния мосю Еркюл Поаро, ми бе връчен запечатан пакет. По-долу предавам дословно неговото съдържание.
„Mon cher ami,
Когато четете тук изложеното, аз вече ще съм мъртъв от четири месеца. Дълго се колебаех дали да напиша или не всичко, което ще прочетете по-долу, но реших, че е необходимо някой да знае истината за втората «афера Стайлс». Осмелих се да предположа, че по времето, когато ще четете настоящето, вие ще сте си измислили какви ли не невероятни теории — а е възможно и да страдате.
Но нека ви кажа следното: Би трябвало, mon ami, да достигнете лесно до истината. Погрижих се да ви оставя необходимите указания. Ако не сте успял, то е, защото както винаги, вие имате прекалено добър и доверчив характер. A la fin comme au commencement23.
Ho трябва поне да знаете кой уби Нортън, а ако още не сте наясно — и кой уби Барбара Франклин. Последното може да се окаже изненадващо за вас.
В началото, както ви е известно, ви се обадих да дойдете. Казах ви, че имам нужда от вас. Наистина така беше. Казах ви, че искам да бъдете моите уши и очи. И това бе вярно, съвсем вярно — макар и не в смисъла, в който влагахте в него! Налагаше се да видите онова, което аз исках да видите и чувате онова, което исках да чувате.
Оплаквахте се, cher ami, че «несправедливо» ви представям случая. Не ви запознавах с онова, което знаех аз.
Тоест, отказвах да ви разкрия самоличността на X. Така бе наистина. Длъжен бях да го направя — макар и не поради причините, които ви изтъквах. Сега ще научите защо.
А сега, нека да разгледаме въпроса за X. Показах ви резюмето на различните случаи. Посочих ви, че при всеки отделен случай бе съвсем ясно, че обвиняемите или заподозрените действително са извършили въпросните престъпления и че не е имало други възможни обяснения. А после преминах към втория важен факт — че при всеки един от случаите, X или е бил на местопрестъплението, или е бил наблизо. Тогава взехте прибързаното решение, което парадоксално бе едновременно вярно и погрешно. Заявихте, че X бил извършил всичките убийства.
Но, приятелю мой, фактите бяха такива, че при всеки един от случаите (или почти при всеки), единствено обвиняемият е могъл да извърши престъплението. От друга страна, ако е било така, как да си обясним присъствието на X? Ако изключим хората, свързани с полицията, или да речем, работещите в някоя адвокатска кантора за криминални престъпления, невероятно е да се приеме, че който и да е друг, би могъл да бъде замесен в пет случая с убийство. Знаете, че подобно нещо не може да се случи! Никога, никога не се е случвало някой да каже поверително: «Е, в края на краищата, наистина познавах петима убийци!» Не, не, mon ami, подобно нещо не е възможно. Така че стигаме до любопитния извод, че тук имаме случай на катализа — реакция между две вещества, извършваща се само в присъствието на трето вещество, като то очевидно не взима участие в реакцията и остава непроменено. Такова е положението. Очевидно е, че когато X е присъствал, е било извършвано престъпление — но X не е вземал пряко участие в убийствата.
Необикновено и ненормално положение! И разбрах, че най-накрая, в залеза на кариерата си, съм попаднал на съвършения престъпник — убиец, изобретил такъв метод, че никога да не може да бъде обвинен.
Беше поразително. Но не бе нещо ново. Имаше своите аналози. И тук се появява първото «указание», което ви оставих. Трагедията «Отело». Защото в нея откриваме чудесно представен първообраза на X. Яго е съвършеният убиец. Смъртта на Дездемона, на Касио и на самия Отело — това са все престъпления на Яго, замислени и извършени от него. А той самият остава извън кръга на заподозрените, извън всякакво съмнение — или би могъл да остане така. Защото вашият велик Шекспир, приятелю мой, е трябвало да разреши дилемата, която собственото му творчество е създала. За да разобличи Яго, е трябвало да прибегне до най-елементарния способ — носната кърпичка — средство, което изобщо не съответства на цялостната тактика на Яго и се превръща в досадна грешка, за която човек е убеден, че той не може да бъде обвиняван.