— Трябва да сме предпазливи. Ако той е наоколо, сигурно ще ни постави клопка.
— Но нали щяхме да видим следи от него!
— Ами видяхме! Преди всичко празните села и колиби, които срещнахме по време на нашия поход.
— И това наричаш следа?
— Разбира се! Жителите са избягали. Защо? Страхуват се от нас. Значи сигурно са знаели, че ще дойдем. А кой им е казал? Опасявам се, че е бил Татко Ягуар!
— Действително ли мислиш така?
— Да. Освен това не може да не направи впечатление, че всички наши скривалища за оръжие бяха празни. Но понеже не е изключено да са открити случайно и от индианци, не свързах обирането им с Татко Ягуар. А след като поразмислих, вече хич не ми се вярва, че ласата на нашите пленници са скъсани от крокодилите, и онова, което досега само предполагах, се превърна за мен в сигурност. Татко Ягуар е нейде наоколо!
— Но как е могъл да освободи двамата? Ремъците все още висяха на дървото.
— И аз не разбирам. Но този човек върши такива неща, които са направо невъзможни за другите хора.
— Ако предположението ти е вярно, трябва да очакваме, че той вече е свикал камбасите за борба срещу нас и се е скрил някъде с тях, за да ни нападне.
— Не мога да твърдя подобно нещо, понеже не е имал необходимото време. Във всеки случай трябва да побързаме. Ако призори тръгнем на път, на свечеряване ще достигнем Бистрия поток и още през нощта можем да нападнем селото.
— Ами ако камбасите са готови за бой?
— Тогава бойният ни поход е бил напразен.
— Damnacion! [106] Струваше ни толкова усилия и всичките ни пари. Ще се завърнем като просяци!
— Ние играем ва банк! [107] Загубим ли, не ни остава нищо друго, освен да започнем отначало. Аз пък ще отида в планините, за да открия някоя златна или сребърна жила, а ти ще трябва отново да се заловиш с досегашния си занаят на бикоборец.
— И тогава в някой хубав ден ти ще загинеш в планините, а и мен ме очаква същата участ на арената. Последния път, в Буенос Айрес забелязах, че не съм вече предишният Антонио Перильо. Мускулите ми са се отпуснали, а ставите ми са се втвърдили. Не, и през ум не ми минава да се върна към стария си занаят.
— А с какво друго мислиш да се захванеш? Да не би да тръгнеш с мен да търсиш приключения?
— Та да намерят някой хубав ден скелета ми в Кордилерите? Не, знам нещо къде-къде по-привлекателно.
— Какво?
Бикоборецът се поколеба за миг. А после с тайнствен глас отговори:
— Пред нито един човек не съм го споменавал и никой не биваше да го научава, но утре ще се сражаваме с камбасите и е възможно да бъда ранен, а даже и убит. Ще е страшно жалко, ако тайната ми бъде погребана заедно с мен. Ти си най-добрият ми приятел и затова ще ти я издам.
— Правиш ме страшно любопитен. Тържественият тон, с който говориш, ми издава, че става въпрос за нещо съвсем необикновено.
— И е така! Защото се отнася до едно съкровище, което, както изглежда, е неимоверно голямо.
— Съкровище ли? Слушай, не ме карай да мисля, че бълнуваш!
— Не бълнувам, а ти казвам чистата истина, самата истина! Мога и да ти го докажа с един предмет, който много добре познаваш.
— Кой е той?
— Дългият бял скалп, който си виждал у дома.
— Ах, скалпът на индианеца, дето те нападнал, но си успял да го убиеш.
— Същият. Но историята не е такава, каквато ти я разказах. На теб мога да кажа истината, защото често си вършил подобни неща. Не индианецът ме нападна, ами аз него.
— Demonio! [108] Значи такава била работата! Е, тогава откровено ще ти кажа, че хич не повярвах на разказа ти. По онова време не си носил нищо, което би могло да събуди алчност у един индианец. Значи ти си го нападнал и неговият скалп е във връзка със съкровището, за което говориш, така ли? А да не би онзи индианец да е бил собственикът на съкровището?
— Да.
— Que diablos! [109] Бъди по-ясен! Защо не си му взел съкровището?
— Защото не беше у него. Той носеше само няколко предмета, които бяха част от съкровището.
— Нима ти каза къде се намира всичко останало?
— Не.
— Значи изобщо не знаеш къде да търсиш това твое прочуто съкровище?
— И да, и не, знам, и все пак не знам.
— Говори по-ясно!
— Искам да кажа, че ми е известна местността, но не и точното място.
— Тогава хич не си въобразявай, че ще се докопаш до съкровището. За какво ми е съкровище, което не мога да намеря? А може би го има само в твоята фантазия.
— Наистина съществува, мога да се закълна!
107
При хазарта — залог, равен на цялата банка. Прен. означава играя, залагайки всичко. Б. пр.