— Щом тъй представяш нещата, не мога да не се съглася с теб. Наистина се изложихме!
— Да, брахме срама въпреки хубавите тояги, дето ги отрязахме. Те останаха горе на скалата, а ние се изтърколихме долу. Ако се беше случило обратното, щеше да е по-добре. Можехме ние да останем горе, а тях да изпратим долу. Ама станалото — станало.
— Така е, но въпреки това ме измъчва. Не можем ли някак си да измием този позор? Не можем ли да извършим някакво геройство, което отново да ни възвърне нашата неопетнена чест, на латински «дигнитас» или «хонор»? Фрице, посочи ми някой подвиг и веднага ще го извърша!
— А аз ще ви помагам. Тук из тез местности възможностите да проявиш геройство просто хвърчат из въздуха. Сами ти идват на крака. Хващаме здраво първата от тях, която ни се изпречи, и я използваме! След туй хората пак ще ни уважават.
— Добре, с теб съм! Значи, извършваме първия подвиг, който ни се изпречи на пътя!
— Да, извършваме го дори ако заради него трябва да изпуснем някоя гигантохелония.
— Не — прекъсна го бързо Моргенщерн. — Чак дотам няма да се оставя да ме увлече храбростта ми. За мен няма нищо по-важно от едно великанско допотопно животно. Впрочем скоро ще се доберем до тази наша приказна цел. Нали знаеш, че вождът ми обеща такова великанско животно?
— Но дали ще удържи думата си?
— Несъмнено. Ако ли не, ще го извикам на двубой на живот и смърт, а туй ще е същевременно и подвигът, който може да ми възвърне неопетнената чест.
— Аз на ваше място пак бих попитал вожда, още повече че тъкмо сега ще мине покрай нас.
Действително в този момент Твърдия череп се приближаваше към двамата. Те се изправиха на крака и Моргенщерн го попита дали не е забравил обещанието си.
— Не съм — отвърна той. — Никога не съм излъгал някой приятел.
— Значи наистина има такова огромно животно?
— Да. Намира се на един ден езда отвъд селото, разположено край Бистрия поток. Заклевам ви се.
— И ще ми го продадете, нали?
— Няма да го продам, а ще ви го подаря, сеньор. Вашите приятели ми направиха такава голяма услуга, като на мнозина от нас спасиха живота и имуществото. Как мога тогава да искам да ми заплатите костите!
— А кога ще ми покажете животното, сеньор?
— Утре не става — все още имаме много работа, но вдругиден с удоволствие ще бъда готов да яздя с вас до онова място.
— А що за животно е то? Глиптодонт, мегатериум или може би мастодонт?
— Никога не съм чувал тези имена. Ще го видите и ще решите как да го наричате.
След тези думи той се отдалечи и седна при Татко Ягуар. Хамер го попита за какво е разговарял с дребосъка и когато разбра, по лицето му пролича, че взе някакво решение, усмихна се и каза:
— Този доктор дава мило и драго за великанските си животни Добър човек е и макар че вече неведнъж ми е създавал неприятности, ми се иска да го зарадвам с една изненада. Докъде сте разкопали животното?
— Показа се главата и гръбните кости чак до опашката. После пак го затрупахме с пръст.
— А здраво ли утъпкахте земята, та да е трудно да се изрови?
— Не, само я нахвърляхме, защото се канехме да го продадем.
— Колко време ще е необходимо, за да се разкрие целият скелет?
— Ако се заловят за работа девет-десет души, ще свършат за няколко часа, макар че животното се намира в твърда варовикова почва.
— Имате ли подходящи инструменти?
— Да, инструменти, изработени по наш, а не по ваш начин, но въпреки това вършат почти същата работа.
— И се каниш вдругиден да го заведеш до въпросното място?
— Да.
— Добре! Утре ще ми дадеш ли десет души с необходимите инструменти? Искам да отида дотам и да се постараем с пристигането си докторът да завари изкопано цялото животно. Но преди това не бива нищо да му казваме. Трябва да е изненада.
— Ще получите необходимото. Ще ви дам и водач, който познава местността много добре, а също и ремъци, за да свържете отделните кости. Там сами ще си отрежете подпори, за да изправите скелета на място. Наоколо растат бамбук и високи храсти, колкото щете.
Обещанието, че вдругиден ще види великанското животно, не позволи на доктора да мигне. Впрочем той не беше единственият човек, който не спеше. Абипоните също будуваха, къде защото бяха възбудени от понесеното поражение, къде от болките, причинявани им от раните. През нощта умряха още неколцина от тях.