— Но как е могъл да влезе в долината, когато входът й бе охраняван от двама наши воини?
— Опасявам се, че са напуснали своя пост! Слушай по-нататък! Яхнах коня си и сам излязох навън, за да потърся следи. Намерих дирята, оставено от двамата бегълци и техните преследвачи. Намерих и следата, направена от Татко Ягуар и стария Ансиано при завръщането им. Тя водеше покрай самата гора. Но след това забелязах стъпки от двама пешеходци, които започваха от мястото, където двамата бегълци са се крили, продължаваха на известно разстояние навътре в равнината, а после се насочваха към долината. Освен това малко по-далеч от тази диря имаше още една следа от два коня, която идваше откъм долината и водеше към мястото, където лежаха двата мъртви коня. Там конниците са спирали и слизали на земята, а после тази двойна следа продължаваше на изток все покрай гората. Ездачите са искали да я заобиколят. Е, какво ще кажеш?
Лицето на вожда придоби загрижено изражение. Той поклати глава, постоя минута-две, потънал в мисли, и най-сетне каза:
— Щом е така, значи Гамбусино и Антонио Перильо са били в долината, за да вземат двата коня.
— И аз тъй мисля. Но твърдя и още нещо — че Татко Ягуар се намира в голяма опасност, защото Гамбусино ще го изпревари. Кога тръгна Татко Ягуар?
— Рано тази сутрин.
— Тогава Гамбусино има преднина три дена, една преднина, която изобщо не може да бъде стопена.
— А може и да е възможно, защото Татко Ягуар се отправи към Салта, за да продължи оттам с дилижанса, докато Гамбусино сигурно е поел презглава право към Умауака.
— О, и той не е глупав. Ами ако и той е препуснал за Салта?
— В такъв случай Татко Ягуар действително се намира в голяма опасност. Трябва да изпратя подир него вестоносец. Но преди това искам да разбера кой е бил на пост при входа на долината.
Той се метна на коня и бързо препусна заедно с придружителите си. Щом оставиха гората зад гърба си, те пришпориха конете така, че полетяха през равнината като стрела. Ако подир Татко Ягуар трябваше да бъде изпратен вестоносец, нямаше никакво време за губене.
Вождът и неговите индианци препускаха начело, а малко по-назад следваха двамата немци. Онова, което бяха чули, непрекъснато се въртеше в главите им. Докато яздеха редом един до друг, Моргенщерн заговори:
— Фрице, как мислиш, колко време може да стои мегатериумът под онзи навес, без да се повреди?
— Сигурно с месеци, ако не и с години.
— Наистина ли?
— Съвсем сигурно! Що питате?
— Защото ми хрумна една мисъл, от която не мога да се отърва.
— К’ва е тя?
— Мисля си, че имаме възможност да извършим една смела постъпка. Нали помниш, че говорихме за това!
— Да, тъй беше. Канехме се да използваме първата възможност за някой подвиг, та да възстановим честта си.
— Е, сега ни се предлага такъв случай. Татко Ягуар се намира в голяма опасност, Наричана на латински «перикулум».
— Чух, ама к’во ли общо имаме с това? Хитрият Фрице се правеше на толкова несхватлив само защото не искаше пак да му кажат, че той бил подвел господаря си.
— И още можеш да питаш? — учуди се Моргенщерн. — Ние сме му много задължени, дължим му дори живота си, а ти ме питаш какво общо сме имали с опасността, която го застрашава!
— Тогаз значи трябва да препуснем подир него, тъй ли?
— Разбира се.
— Амче нали вождът ще му изпрати вестоносец. Значи сме излишни.
— Не сме. Ами ако пратеникът не го завари вече в Салта? Ще се върне с убеждението, че е изпълнил дълга си.
— А ние бихме продължили по следите на Татко Ягуар, нали?
— Съвсем естествено. Няма да намерим покой, докато не го открием и избавим от ръцете на Гамбусино. Не си ли на същото мнение?
— Хмм, и на мен ми се ще да тръгнем, ама има още една пречка.
— Коя е тя?
— Мегатериумът.
— Та той не те засяга. Това си е моя работа. Щом аз го оставям известно време да стои, ти няма защо да се косиш. Той ни е в кърпа вързан.
— Да, няма да вземе да си отиде, я! Постъпете, както желаете! Аз съм с вас.
— А дали вождът ще ни пусне?
— Необходимо е да му кажем само, че сме забравили да поръчаме на Татко Ягуар някои неща, които ще ни трябват за мегатериума. Затуй много искаме да тръгнем с пратеника за Салта, та да ги вземем. Никой нищо не може да ни каже.
— Наистина. Хитрец си ти. И тъй, разбрахме се, тръгваме за Салта!
— Да, ако излезе, че приказките за опасността, в която се намирал Татко Ягуар, действително са верни.
За съжаление се оказа, че предводителят на индианците от Долината на пресъхналото езеро не се беше излъгал. Издириха двамата пазачи и те си признаха, че са напуснали поста си при входа и са прекарали двата часа край огъня заедно с другите двама индианци. Вождът нямаше причина да забрани на двамата немци да отидат до града и още преди полунощ тримата конници излязоха от селото, отправяйки се към Салта. А доктор Пармесан остана при камбасите, за да изчака скорошното [115] завръщане на Моргенщерн и Фрице.