— Скоро ще се появи студеният северен вятър и тогава ще е хубаво, ако се намираме на такова място, където няма да ни брули.
А знаеш ли къде можем да отидем?
— Да. В една пещера, която съвсем не е далеч оттук. Пещера с два входа.
— Тогава води ни!
Продължиха ездата начело с Острия нож и другите подир него. След известно време вождът внезапно спря, наведе се силно напред и внимателно се взря.
— Какво ти стана? Има ли нещо подозрително? — попита го тихо Перильо.
— Да — отговори му вождът. — Виждам светлина от огън, който гори вътре в пещерата.
— Значи там има хора! Кои ли са?
— Ще видя. Дръжте мулето ми! Чакайте ме тук и не вдигайте шум!
Той се плъзна от седлото на земята и бързо изчезна. Останалите също слязоха от мулетата си. Измина повече от четвърт час, преди да се завърне. Съобщи им следното:
— Малко встрани от пещерата пасат мулета, а вътре край огън седят шестима мъже.
— Индианци ли са? — попита Гамбусино.
— Бели.
— Как са въоръжени?
— Много добре.
— Какво правят?
— Разговарят. Трима от тях си служат с испански, а другите трима приказват на някакъв език, от който дума не разбирам.
— Много странно. Сам ще отида да видя.
Той направи знак на Перильо и двамата се запромъкваха напред. Отблясъците от огъня им служеха за ориентир, тъй че не бе възможно да не намерят пещерата, въпреки че за пръв път идваха тук. Щом я наближиха, двамата легнаха на земята и продължиха пълзешком, докато почти достигнаха един от входовете й.
— Ако случайно някой излезе, ще ни открие! — прошепна Перильо на Гамбусино.
— Няма, освен ако не се спъне в нас. Тук е тъмно, а вътре е светло. Излезеш ли навън, си като заслепен. Ела да се приближим още!
Те се промъкнаха още малко напред и вече погледите им можеха да проникнат в пещерата. Съзряха двамата ариероси и пеона. На другите трима чуха само гласовете. Не след дълго Гамбусино дръпна своя другар и двамата се върнаха на такова разстояние, където отново можеха да се изправят.
— Позна ли го? — попита Перильо.
— Кого?
— Ратаят на Серено от Салта.
— Да.
— Но другите двама не ги познавам.
— Те са ариероси, което личи и по облеклата им. Виждал съм ги вече, но не им знам имената. Имаш ли някаква представа какъв е оня език, дето говорят другите трима? Не е френски, португалски, и английски също не е.
— Звучи ми като немски. В Буенос Айрес често съм слушал да разговарят немци.
— Demonio! Немски! Да не би…
— Тихо! Непременно трябва да ги видим. Пещерата има още един вход. Отидем ли при него, вероятно ще ги зърнем, понеже седят от другата страна на огъня. Ела!
Описаха дъга, за да не попаднат в осветеното от огъня пространство, а после, пълзейки както и преди, се приближиха до втория отвор откъм другата страна.
Предположението на Гамбусино излезе вярно. Тримата немци се виждаха. Енгелхард седеше така, че лицето му изцяло бе обърнато към тях, докато докторът и Фрице бяха в профил.
Гамбусино посегна към ръката на Перильо и я стисна. Започна да диша шумно, но все пак се овладя и направи знак на Перильо, че трябва да се отдалечат. Щом се озоваха на безопасно разстояние, побеснял от гняв, той запроклина:
— Мътните ги взели тези двама типове! Как ли са попаднали в тая пещера?
— Сатаната ги е довел!
— Сигурно е така! Той винаги ни ги изпречва на пътя. Наистина се излъгахме, като взехме единия от тях за Глотино, но все пак те са опасни за нас, защото ги срещаме винаги когато кроим нещо важно.
— О, туй съвсем не е най-страшното! Без съмнение най-лошото се крие в това, че където са те, винаги изниква и Татко Ягуар.
— Вярно! Все пак иска ми се да вярвам, че дяволът не е довел и него насам!
— Що се отнася до това, човек винаги може да очаква всичко от дявола и от Татко Ягуар.
— Успокоява ме единствено обстоятелството, че в пещерата има само шест седла. От това следва, че тук се намират само тези шестима мъже. Значи поне засега няма защо да се страхуваме от Татко Ягуар.
— Какво ще правим? Дали да продължим пътя си? Много ми се иска веднъж завинаги да дадем на тези двама немски дребосъци един урок.
Гамбусино се загледа пред себе си замислено и след малко каза:
— Имам една идея.
— Е?
— В същност за нас двамата са безобидни и макар че не съм толкова глупав да му мисля много-много заради някакъв си човешки живот, все пак ми се струва излишно да ги убиваме. Пленим ли ги, имаме двама заложници, които можем да използваме срещу Татко Ягуар, в случай че наистина се намира наблизо.