— Значи си на мнение да ги мъкнем навсякъде с нас?
— Хмм! Би било неудобно, но въпреки това има една причина, за да го направим: те са богати.
— Да. Който предприема подобно пътуване, сигурно е богат. Но има и друга причина. Познаваш ли третия, онзи рус немец, който седи при тях?
— Не.
— Та нали си бил в Перу, в Лима!
— От там ли е?
— Да. Виждал съм го неведнъж, но сигурно не ме познава. Чувал ли си някога името Енгелхард?
— Да нямаш пред вид богатия банкер от Лима, дето е милионер?
— Да.
— Да не би да е той?
— Да, той е. Няма никакво съмнение, понеже го познавам много добре. Представи си само какъв откуп ни чака!
Уха! Великолепна мисъл! Ако от нашето съкровище нищо не излезе, можем да го компенсираме с този Енгелхард. Ще го принудим да ни даде половината си състояние, за да го освободим.
— Да го освободим ли? Та да ни предаде? Глупости! Първо ще плати, а после… ще изчезне. Участваш ли? Дори да намерим съкровището, откупът на този обесник няма да ни е излишен.
— Имаш пълно право. Значи ще го пленим заедно с дребосъците, нали?
— Да.
— А какво ще стане с другите?
— Ще ги очистим. Три куршума или удари с нож.
— Diablillo! Не се церемониш много, но така е съвсем правилно. Само се питам дали и индианците ще участват.
— Ще им обещаем част от плячката, но вместо това по-късно ще получат куршум. Почакай ме тук, докато се върна!
Той се отдалечи предпазливо, а Перильо легна на земята и се притисна към нея. Когато Гамбусино се завърна, той не беше сам, а водеше вожда и шест индианци. Седмият бе останал при животните, за да ги пази.
— Съгласни са — прошепна той на Перильо. — Банкерът за нас, а дребосъците за тях. Само че не искат никого да убиват. Значи ние ще трябва да се заемем с ариеросите и пеона. Затова ти донесох и пушката.
— Дай я! Дали негодниците ще умрат от нашите куршуми, или от куршумите на индианците, е все едно. Кога се започва?
— Веднага. Ние двамата ще се промъкнем откъм страната, където седят ариеросите, а пък червенокожите ще пропълзят до другия вход на пещерата. Щом се разнесат изстрелите ни, те ще нахлуят вътре, ще се нахвърлят върху немците, незабавно ще ги разоръжат и ще ги вържат. Всичко е уговорено. Хайде!
Те се отправиха към другата страна и се приближиха до входа толкова, че можеха да виждат своите насядали жертви.
— Аз се заемам с двамата ариероси, а ти — с пеона — прошепна Гамбусино на своя съучастник. — Ще ги застреляме в главите, така е най-сигурно. Броя до три и натискаме спусъците. Готов ли си?
— Да — отвърна Перильо и приготви пушката си за стрелба.
— Цели се точно! И тъй… едно… две… три!
Той силно извика последната дума и веднага стреля с двете цеви. Перильо натисна спусъка едновременно с него. Тримата нещастни, нищо неподозиращи хора, паднаха с простреляни глави. Същевременно индианците нададоха пронизителни крясъци и нахлуха в пещерата. Всичко стана за броени секунди, тъй че немците бяха повалени на земята и вързани, преди да успеят да помислят за съпротива. После червенокожите се заеха със застреляните хора, завлякоха ги на открито и там си присвоиха всичко, каквото намериха по тях.
Гамбусино разпали огъня и после заедно с Перильо застана пред пленниците, така че те, несъвзели се още от уплахата, ясно да могат да виждат неприятелите си.
— Добре дошли в планините, сеньори! — заговори им той подигравателно. — Възхитен съм да ви видя тук. Изглежда, ми е съдено щастието отново и отново да се наслаждавам на вашите физиономии. Как сте?
— Много добре, сеньор — засмя се Фрице, който пръв си възвърна самообладанието. — Ако се чувствате тъй прекрасно като мен, човек може само да ви завиди.
— Самочувствието ви ме интересува по-малко от вашата кесия. В какво състояние е тя? Богат ли сте?
— Много.
— Значи можете да платите откуп?
— Да.
— Но не носите у вас пари, нали?
— За съжаление е така. Те са при моя банкер.
— Няма значение. Ще ми дадете писмо до банката. А какво е положението с вашия спътник?
Той имаше предвид доктор Моргенщерн. Фрице отговори вместо него:
— Горкият човечец няма нищо друго освен онова, което е в джобовете му. Шепа боливианос, това е всичко.
— Тогава ще умре. Мога да го освободя само срещу откуп.
— Няма намерение да умира, защото знае, че ще платя за него. Колко голяма трябва да е сумата?