Ами Татко Ягуар и неговите хора?
Те бяха стигнали на десетина минути път от клисурата, когато срещу тях се зададоха Ансиано и инката. Старецът съобщи на Хамер:
— Сеньор, начело на седемте индианци е Острия нож, вождът на мохосите, много добър мой приятел. Да поговоря ли с него?
— Да. Мислиш ли, че ще можеш да се споразумееш с Острия нож?
— Убеден съм, че щом ме види и научи, че и вие сте с мен, веднага ще премине на наша страна.
— Тогава тичай пред нас!
Ансиано се втурна напред, а останалите го последваха с твърдото убеждение, че днес несъмнено ще постигнат целта си. Преди още да се доберат до клисурата, старецът отново се зададе насреща им. Той водеше вожда на мохосите и подвикна на Татко Ягуар:
— Ето го, сеньор, ето го. Радвам се, че ще се запознае с прочутия Татко Ягуар, и с удоволствие ще премине на наша страна.
— Само седем воина ли имаш при теб? — попита Хамер вожда.
— Да, сеньор.
— Ние познаваме двамата дребни на ръст пленници. Но кой е третият?
— Някакъв богат сеньор от Лима, който се казва Енгелхард и е банкер.
— Баща ми, баща ми! — изкрещя Антон и скочи от мулето си.
Но не е възможно. Каква ли причина може да го е довела насам?
— Иска да посети сина си в Буенос Айрес.
— Значи все пак е той! Да слизаме да го спасим! Размахвайки пушката си, той се завтече към клисурата и миг след това тя го погълна. Останалите се наканиха да го последват, но Татко Ягуар заповяда:
— Стойте! Не бива всички да се спускаме оттук. Шестима ще заобиколят клисурата и ще заемат позиция на отсрещната й страна, за да не може никой да се измъкне оттам.
След тези думи шестима конници препуснаха в указаната посока. Но другите не можеха вече да се сдържат, скочиха от седлата и заедно с Хамер и индианците се спуснаха надолу в клисурата, колкото бе възможно по-бързо. Още не бяха достигнали дъното й, когато съзряха две горящи човешки фигури, измъкващи се от шахтата. Доловиха техните ревове, а след това и няколко мощни експлозии.
— Тези гадове са открили галерията и са запалили огъня — извика Татко Ягуар обзет от гняв. — Сега вече съкровището е загубено!
Всички се затичаха към обвитата в дим задна част на клисурата. Начело бяха Антон и инката, който го беше последвал най-бързо от всички. Двете момчета забелязаха лежащите на земята пленници и се завтекоха към тях.
— Татко, татко! — извика Антон, хвърляйки се към банкера, за да го прегърне и пререже ремъците му.
Никой не обърна внимание на тази сцена, на срещата между баща и син, защото всички погледи бяха отправени към задната скалиста стена, където две човешки фигури с голяма мъка и потръпващи от болки тела бавно се катереха нагоре. Бяха Гамбусино и Перильо. Щом забелязаха приближаващите се хора, те, въпреки че телата им бяха полуобгорели, веднага помислиха за бягство, което изглеждаше възможно само в тази посока. Но ето че горе се появиха шестима конници и Татко Ягуар извика със задоволство:
— Спрете! Оставете негодниците да се катерят! Горе ще ги посрещнат както трябва.
Той се обърна към пленниците, за да поздрави най-напред Енгелхард, а после гневно попита другите двама:
— Кой дявол отново ви изпрати подир нас? Не ви ли свърта на едно място дори при вашето гигантско животно?
— Не — отвърна Фрице, който по всяко време имаше готов отговор. — Гигантският мошеник, когото искахме да заловим, бе къде-къде по-едра риба.
— Но вместо вие него, той ви залови!
— Туй бе само една уловка от наша страна. Оставихме се да ни хване, та да го докараме до таз дупка, дето се подпали. Я питайте моя господар! Той се беше пъхнал в дупката преди него.
— Точно така! — потвърди ученият. — Земята под мен се разтвори, изгубих почва под краката си, на латински «солум» и…
— Вие сте непоправим дърдорко — прекъсна го Хамер — и подхващате всяко нещо, на латински «рее», по съвсем погрешен начин. Търпението ми към вас наричано на латински «пациенция», а също и «толеранция», както и моята кротост и снизходителност, на латински «таакабилитас югеменция» и «мансвестудо», са вече изчерпани. Не искам повече нито да ви чуя, нито да ви видя!
Когато Моргенщерн се видя атакуван с толкова латински понятия, остана със зяпнала уста. Но последните думи на Хамер съвсем не бяха казани на сериозно. Едва сдържайки смеха си, той обърна гръб на двамата смаяни дребосъци.