— Какво ти става? Какво приказваш? Кой е той?
— Ще ти кажа. Известна ти е историята. Северноамериканските индианци наричат този човек Метана Му. 1
— Не разбирам тези думи.
— Ловците, които говорят английски, го наричат Лайтнингхенд. 2
— И английски не разбирам.
— Тогава ще ти кажа, че говорещите испански мексиканци са му дали името Ел Мано Релампагеандо. 3 [41]
— Какво? Как? Нима е възможно? — попита Перильо смаяно. — Ами тогава той е брат на онзи… онзи… когото ти тогава…
— Да, да, на онзи… онзи… когото аз тогава! Лайтнингхенд се намира тук от дълго време под името Татко Ягуар. Значи веднага след това е дошъл в Аржентина. Открил е дирите ми и ги е проследил, за да отмъсти за смъртта на брат си, обаче никога не ме е срещал, също тъй по някаква случайност, както и аз никога не съм го виждал.
— Да, така е, така е. Не може да е другояче. Пази се!
— Ще се пазя. Тъй като вече зная за голямата опасност, застрашавала ме толкова дълго, без да подозирам, ще съумея да я посрещна по свой начин. Той ме е търсил, но не ме е намерил. Аз пък го намерих, без да съм го търсил. Няма да ми се изплъзне.
— Ти искаш да го…?
— Да.
— Също като брат му?
— Също като него! Или си мислиш, че трябва да го оставя жив, та да му падна в ръцете? Впрочем какво ли прави тук, при банкера Селидо, където живее червеният дребосък, който се облича като гаучо, без да е такъв?
— Това и на мен ми прави впечатление.
— Дали двамата са приятели? Това джудже и този великан? И двамата трябва да изчезнат. Ще ми помогнеш ли?
— Иска ли питане? От само себе си се разбира, че десницата, ножът и куршумът ми са на твое разположение. Нали сме сродни души и имаме общи интереси.
— Тогава първо трябва да разберем къде живее Татко Ягуар.
Я слушай!
Най-напред си тръгна полицейският служител. За радост на Перильо той повтори на висок глас, че бикоборецът бил невинен. После си отиде и Татко Ягуар, след като размени с банкера няколко любезни думи.
— А сега след него! — прошепна другарят на Перильо. — Трябва да разберем къде се е настанил. И така, да не го изпускаме из очи!
Четвърта глава
Ново запознанство
След около две седмици параходът от Росарио спря на пристана на Санта Фе. Дъсченият мост бе спуснат и пътниците побързаха да слязат на сушата. По брега се разхождаха няколко офицери, за които появата на непознатите хора на пристана представляваше много по-приятна гледка от замрелия живот в града.
Последните двама, слезли на брега, имаха дребни фигури, бяха облечени като гаучоси — целите в червено, — и то толкова еднакво, че лесно можеха да бъдат сбъркани по облеклото. И двамата носеха съвършено еднакви оръжия: по една пушка и два револвера, чиито дръжки стърчаха от поясите им, както и по един нож. Щом офицерите съзряха двамата мъже, изглежда, се изненадаха много. Единият от тях, който беше капитан, каза на другия:
— Какво виждам? Пристига коронел [42] Глотино, и то предрешен! Дали иска да остане инкогнито, или ще трябва да му отдадем чест?
— Нека изчакаме да видим дали ще ни обърне внимание — обади се старши-лейтенантът.
Двамата червенодрешковци се приближаваха бавно, и то право към офицерите. И така последните удариха токове, при което шпорите им звъннаха, и в същото време вдигнаха ръце, за да отдадат чест.
— Buenos mananas! [43] — поздрави дребният учен, защото това беше той, допирайки два пръста на дясната си ръка до периферията на шапката си. Неговият спътник, Фрице Кизеветер от Щралау, направи същото. — Времето е хубаво днес, сеньори, нали?
— Разбира се, полковник — отвърна капитанът. — Ваша милост сте имали добро пътуване. Господин полковникът ще остане ли днес тук?
— Може би. Ще си потърся квартира.
— Ще разрешите ли, господин полковник, да ви придружа?
— С удоволствие, само че не съм полковник.
— Тъй вярно! Разбирам! Дипломатическа мисия или може би дори частна военна инспекция. А как да се обръщаме към ваша милост?
— Искате да кажете с какво име? Аз съм зоолог и се казвам доктор Моргенщерн от Ютербок.
— Много добре! Колкото по-чуждо и трудно изговоримо е името, толкова по-тайно и непроницаемо е инкогнитото. А този сеньор до ваша милост?
— Той е слугата ми Фрице Кизеветер от Щралау на Румелсбургското езеро.
— Това име е още по-трудно изговоримо, следователно е още по-непроницаемо. Разрешете, ваша милост, да тръгнем към казармата!