Лейтенантът отвори уста, ала не успя да продума нищо, а безмълвно втренчи поглед в учения.
— Учудвате ли се? — попита Моргенщерн усмихнато. — Не очаквахте подобно нещо, нали?
— Не, наистина не! — отговори офицерът и избухна в силен смях.
— Не се смейте, истина е.
— Да уловиш ягуар за опашката! Ама че идея!
— Много хитра идея! И при това толкова проста, че напомня за яйцето на Колумб [69]. Щом съм хванал някое животно отзад, то не може да ме ухапе отпред.
— Но ягуарът светкавично ще се обърне и ще ви разкъса!
— И през ум няма да му мине. Ще изреве от страх и незабавно ще побегне. Сигурен съм и знам, че такъв звяр е много по-безопасен от някои хора, да речем например като онзи капитан от Санта Фе, който искаше да ни затвори или пък да ни накара да служим заедно с войниците му.
Лейтенантът наостри уши и попита:
— Капитан от Санта Фе ли? Кога беше това?
— Вчера.
— По това време там е имало само един капитан, а именно капитан Пелехо. Той ли е искал да ви вкара в ареста?
— Да.
— Защо?
— Заради едно недоразумение, за което нямахме и най-малката вина. Да ви го разкажа ли?
— Много ви моля! — отвърна запитаният и по лицето му се изписа израз на най-голямо напрежение.
Непредпазливият учен разказа неприятното си приключение. Докато траеше разказът му, лицето на офицера ставаше все по-#сериозно и най-сетне той каза с много по-недружелюбен тон, отколкото дотогава:
— Съжалявам, сеньор. Капитан Пелехо е мой пряк началник и съм длъжен да ви кажа, че днес се намира във форт Учалес, а утре ще дойде тук. За щастие при пристигането му вие вече няма да сте при нас. Внимавайте да не го срещнете!
— Не се тревожете за мен! Не ме е страх от него.
— Безразлично ми е дали имате основание да се боите от него, или не. Като негов подчинен съм отговорен за всичко, което върша, и ако научи, че съм ви приел и подслонил тук, ще си навлека гнева му. Ще пренощувате във форта, но се виждам принуден да ви посоча някое друго ранчо.
Той се изправи и излезе. Не след дълго вместо него се появи хирургът и извести, че щял да им покаже местата за спане.
— Ами лейтенантът няма ли пак да дойде? — попита Моргенщерн.
— Вероятно няма да се появи, преди да сте си отишли, сеньор. Изведнъж се е променил, изглежда сте го ядосали. Карахте ли се с него?
— Не, обаче разказът ми, наречен «комеморацио» или «орацио», май не му хареса. Да лягаме да спим, за да тръгнем на път още в ранни зори!
Хирургът ги отведе до друго ранчо, отстъпено им от собственика му, за да преспят в него. Никой не им обърна внимание. Лоена свещ, поставена в малка кратунка, осветяваше колибата, построена от чимове, наредени един върху друг. За постеля им послужи суха трева, но въпреки това спаха през цялата нощ толкова добре, сякаш имаха пухени завивки. На зазоряване бяха вече будни. Войниците все още спяха. Тримата уловиха конете си, оседлаха ги, отвориха портата, която през нощта бе стояла заключена, и препуснаха, без да се сбогуват.
Фрице добре знаеше посоката, в която се намираше Лагуна Поренгос, а и хирургът беше ходил вече там. Затова не се опасяваха, че ще се заблудят.
През този ден ездата се стори на дребничкия учен много по-лесна, отколкото предишния. Той издържа чак до обед. Но тогава се видяха принудени да спрат да починат — не само заради себе си, а и заради конете, които пуснаха да пасат. Нямаше вода, обаче тревата бе толкова свежа и зелена, че конете не изпитваха жажда.
Но ето че господата огладняха и се оказа, че предупрежденията на лейтенанта не бяха неоснователни. С изключение на няколко лешояда по време на целия предиобед не забелязаха никакво животно, да не говорим за животно, което можеше да се яде. За щастие хирургът носеше голямо парче месо, предвидливо закупено предишния ден от един войник. Той се оказа достатъчно тактичен, за да го разреже на три равни части и две от тях да даде на своите спътници, но, разбира се, само срещу заплащане в брой, едно обстоятелство, което им показа що за другар щяха да имат в негово лице.
Запалиха малък огън от изсъхнала трева, за да изпекат месото. То стигна точно толкова, колкото да насити мъжете. След като отново тръгнаха на път, започнаха да се оглеждат внимателно да не би нейде да се мерне някакъв дивеч. Фрице и хирургът държаха пушките си, готови за стрелба. Грижите по изхранването им бяха започнали, а те не искаха да прекарат нощта гладни.
Следобедът измина и вечерта наближаваше, без да се бяха сдобили с някакъв улов. Отново огладняха. Но ето че изведнъж хирургът зарадвано извика:
69
Изразът води началото си от следната случка: след завръщането на Колумб от изследователските му пътешествия негови познати започнали да подхвърлят, че не бил извършил кой знае каква работа. Една вечер той ги събрал и попитал може ли някой от тях да постави на масата едно яйце изправено. Никой не успял. Тогава Колумб ударил и счупил яйцето откъм единия от върховете му и то застанало право. С това Колумб показал, че и за най-простото нещо се иска досетливост. Б. пр.