— Предрешаване ли? Хмм! Ако искам да бъда искрен, трябва наистина да призная, че иначе нямам навика да ходя облечен като гаучо.
— Но вие яздите отлично, както съм виждал вече.
— Заблуждавате се, сеньор. Е, няколко пъти съм имал възможност да се качвам на кон, на латински «еквус», но онова, което латинистите наричат «екво вехи», тоест изкуството на ездата, ми е останало чуждо в девет десети от същината си.
Перильо не можа да се сдържи да не поклати глава. По лицето му се плъзна дипломатична усмивка и като се поклони, той каза:
— Нямам право да настоявам повече сеньор, защото всяка ваша дума ми показва, че искате да останете инкогнито. Имайте добрината да ми простите това натрапничество! Убеден съм, че ще дойде време, когато ще свалите сегашната си маска!
Той отново се върна на масата си. Червеният гаучо поклати на свой ред глава, седна и промърмори: «Да си сваля маската! Този сеньор, изглежда, много се е объркал.»
След това пак се наведе над книгите си. Но скоро спокойствието му бе нарушено отново, тъй като към него се приближи ниският келнер, който бе стоял наблизо и беше чул разговора, и му каза:
— Сеньор, няма ли да пиете? Жалко за бирата, да стои тъй дълго и да изветрява.
Гаучото вдигна поглед към него, взе чашата, отпи от нея и после отвърна:
— Благодаря ви, сеньор. Човек трябва да привикне да не забравя приятното заради необходимото. А пиенето, на латински «бибере», е не само приятно, но дори необходимо.
Той се накани да продължи да чете, но забеляза, че келнерът все още стои прав пред него, и го попита:
— Имате ли да ми кажете още нещо, сеньор?
— Да, ако нямате нищо против. Преди малко споменахте Ютербок. Да не би да сте немец?
— Наистина съм такъв, както доказва и името ми Моргенщерн. Ако бях римлянин, може би щях да се казвам на латински Юбар.
— Страшно се радвам, сеньор. Мога ли да говоря с вас на немски?
— На немски ли? Нима сте немец?
— Амче да, и то какъв! [7] Роден съм в Щралау край Берлин, значи съм съвсем близък ваш земляк, гос’дин докторе. А че сте доктор, чух преди малко.
— Виж ти, щралауец! Кой би могъл да подозира! Мислех ви за аржентинец. А как се озовахте отвъд океана?
— С инстинкта на водното конче. Нали знаете рибарския празник в Щралау и езерото Румелсбург. Оттам съм свикнал с водата и се движа все по нея. Така попаднах в Хамбург, а после продължих до Южна Америка.
— Защо дойдохте тук?
— Ами исках да забогатея, разбира се.
— Е, и?
— Да, е, и! Не се става богат тъй бързо, както си мислех. Понявга идват и лоши времена и ако не те отминат, просто не събираш милиона, за който си мечтал.
— Имате ли роднини в отечеството?
— Не. Ако си имах някого или нещо, щях да си остана в къщи. По едно време много исках да стана войник, тъй като сърцето ми винаги е хранело патриотични чувства, ама не ме взеха, понеже съм една педя по-нисък. Обявиха ме негоден за военна служба. Т’ва тъй ме ядоса, че се емнах и тръгнах из странство, за да видя дали пък там няма да ме сметнат за годен.
— И колко време сте вече тук?
— Пет години, с които сметката на мойта цъфтяща и буйна младост се закръгля на двайсе и пет лазарника.
— И с какво се занимавахте през това време?
— С каква ли не работа, но почтена, без обаче да постигна нещо. Ей сега на, съм келнер, ама не е за постоянно, а помагам само днес, щото очакват много посетители. Напоследък се бях заловил с работа на пристанището.
— Били ли сте вече във вътрешността на страната? Имам известно основание за този въпрос.
— На ваште услуги. Два пъти съм стигал чак до Тукуман, и то като помагах да прекарват коне.
— Значи можете да яздите?
— Като лъва на Фрайлиграт. [8] Тази работа се учи често по-бързо, отколкото си мисли човек.
— Добре, много добре! А сега най-важното. Тук, в Аржентина, трябва да има много кости, нали?
— В огромни количества!
— Отлично! Аз търся някои кости.
— Кости ли? А защо?
— Интересуват ме.
— Тъй ли? Още не съм чувал за такъв интерес. Ама ще ви утеша. Ако искате да имате кости, мога да ви натоваря няколко кораба с тях. — Преддилувиални?
— Туй не го проумявам, мога само да кажа, че се намират от всякакъв вид.
— От мастодонти?
— От животни, даващи мас ли? Колкото щете!
— Имах предвид гигантските слонове.
— Не ми е известен такъв добитък.
— Това е обяснимо, защото са живели преди потопа.
7
Фрице, замислен от автора като комичен герой, говори на берлински диалект, който е непреводим. Б. пр.
8
Немски поет, описал в едно от стихотворенията си как лъв изминал голямо разстояние на гърба на жертвата си, една жирафа. Б. пр.