— Какво беше това? Какво стана? — попита Моргенщерн, който както и хирургът, бе седял обърнат с едната си страна към дървото.
— Игуана — отвърна Фрице.
— Игуана ли? — възкликна Пармесан и скочи на крака. — Игуана! Това е най-големият деликатес на земята! Улучихте ли я, сеньор? Да се надявам ли?
— Не знам. Ще видим.
Той се изправи, за да отиде при дървото.
— Внимавайте! — предупреди го хирургът. — Игуаните страшно хапят. Не бива да я пипате, ако още не е умряла!
Щом Фрице достигна дървото, нададе радостен вик. Животното все пак беше улучено. Лежеше на земята и не помръдваше. Въпреки това немецът бе много предпазлив и не го докосна, преди да му нанесе по главата няколко юнашки удара с приклада. Дон Пармесан се приближи, за да му помогне да отнесат игуаната при огъня.
Игуаната, наричана още и легуана, е голям южноамерикански дървесен гущер с широка глава, остри ръбести зъби, голям бодлив гребен на гърба и много дълга опашка. Краката му са необикновено силни и имат доста дълги пръсти. Под шията му виси кожеста торбичка. Игуаните отлично плуват и необикновено пъргаво се катерят по дърветата. Хранят се с птичи яйца, насекоми, млади филизи, сочни листа и цветове. При самоотбрана са храбри и страшно много хапят. Обикновената легуана достига метър и половина дължина, от която, разбира се, цял метър се пада само на опашката. Преследват я особено усилено заради вкусното й, нежно и лесно смилаемо месо.
Това животно е безкрайно грозно на вид и ето защо, щом го съзря, Моргенщерн извика:
— Да, виждам, че е игуана. Но нима наистина искате да ядете от този звяр?
— Разбира се! — отговори дон Пармесан. — Няма нищо по-прекрасно от игуановото месо, изпечено направо в кожата с люспите. Не го ли знаехте?
— Ама че въпрос! Науката учи, че игуаната има месо, а опитът добавя, че то се яде. Но хич не ми предлагайте такова печено! Предпочитам като китайците да нагъвам задушени червеи, трепанг [73], отколкото да сложа в устата си парченце от този гущер.
— Сигурно ваша милост няма да го остави така да лежи на земята. Веднага ще си отрежа едно късче.
Той извади своя нож, за да приведе думите си в изпълнение. Но Фрице улови ръката му и каза:
— Чакайте, сеньор! Кой застреля игуаната?
— Вие, разбира се!
— Аз. Много правилно. Значи е моя собственост. Който иска да получи парче, трябва да го купи.
— Да го купя ли? А как ваша милост достигна до подобно смешно схващане?
— Също както и на ваша милост хрумна идеята да ме накара да си платя говеждото месо. Моята игуана е далеч по-вкусна от вашето говеждо. Тази вечер цената на половин килограм игуаново месо е петдесет книжни талера.
— Но, сеньор, вие се шегувате!
— Сериозно говоря. Който продава на другарите си, не бива да очаква, че към него ще бъдат по-щедри.
Фрице си отряза солидно парче, набоде го на заострен клон и го поднесе към огъня. Веднага се разнесе изключително приятен и нежен аромат на печено.
— Хмм! Не е лошо! — обади се Моргенщерн. — Ако този гущер е тъй вкусен, както ухае, на човек наистина би му се приискало да го опита.
Фрице не отговори, а продължи печенето. Той беше ял вече игуана и знаеше какво ще последва. Когато парчето стана готово за ядене, близката околност край езерцето се бе изпълнила с аромата на печено месо. Той го наряза и започна да яде. Същевременно злорадият хитрец правеше страшно блажена физиономия. Ето че дон Пармесан не можа повече да се сдържи. Той попита:
— Сеньор, ваша милост наистина ли няма да ми даде даром някое парче?
— Не.
— А едно мъничко парченце?
— Не.
— Ами ако е съвсем тънко и голямо само колкото дланта ми?
— Не.
— Колко струва едно парче, с което човек може да се насити?
— Вие ядете много, следователно ще струва сто книжни талера.
— Que ca-restia! [74] А колко ще искате за парче, от което човек може да си отреже десетина хапки?
— Вашите хапки са много големи. Десетина хапки ще направят половин килограм, а това ще рече петдесет книжни талера.
— Cuanto costa eso! [75] Все пак не забравяйте, че съм един ранен клетник!
— Не го забравям. Раненият трябва да бъде на диета и няколко дена изобщо да не яде.
— Това е съвършено невъзможно, щом ти мирише на печена игуана. Сеньор, нека ваша милост си спомни за примера, оставен ни от толкова много благочестиви и просветлени мъже! Ще ви върна парите.