А откъде се беше взела тясната пясъчна ивица от едната страна на окръжността? Докъдето стигаше погледът, никъде не се виждаше пясък. Моргенщерн се наведе и с ножа си започна да дълбае пясъка, като го трупаше на купчинка отстрани. Другите двама го зяпнаха учудено. Фрице се приближи и го попита:
— К’во има тук, гос’ин докторе? К’во сте решили да правите с ножа? Да не би да искате да пронижете смъртно наш’та добра майка земя?
Винаги, когато разговаряше само с доктора, а не и с хирурга, той си служеше с родния език [76].
— Стига глупави шеги! — отговори Моргенщерн. — Става въпрос за много сериозна работа. Да си чувал някога за тъй наречените самодивски пръстени?
— Много често. Т’ва са кръгли места по поляните, дето във Валпургиевата нощ самодивите танцували шотландски танци.
— Глупости! Тези кръгове дължат възникването си на различни видове гъби, чиито мицел [77] се размножава центрофугално. Унищожат ли се гъбите, изчезват и пръстените.
— Разбрах! Тук сте намерили също такъв самодивски пръстен.
— Да, но е много своеобразен. Докато познатите самодивски пръстени са заобиколени от кръг буйно растяща трева, около това място тя липсва. А тук расте трева и в самата окръжност, докато вътрешността на онези пръстени е съвършено гола. Ами този пясък откъде идва? Иначе нийде не се вижда пясък.
— Хмм. Туй място и на мен ми се струва доста странно. Да не би да е заровено съкровище? По ми се ще да е тъй, отколкото да изровим някоя допотопна великанска твар.
— Допотопна великанска твар! — извика Моргенщерн, поглеждайки Фрице радостно изненадан. — Фрице, може би догадката ти е вярна.
— За онази твар или за съкровището?
— И за двете, защото, ако тук намеря някой мастодонт или нещо подобно, за мен той ще е съкровище, а и ти няма да останеш с празни ръце.
— Туй звучи добре, казал глухият, когато му зашлевили плесница. Но сега сериозно — не може да има подобно място сред пущинака без някаква причина. Търпение, струва ми се, че ще я открием, щом само отстраним пясъка.
— Съвсем същото мисля и аз. Донеси беловете, кирките и лопатите! Трябва незабавно да започнем да разкопаваме.
Фрице изпълни нареждането му. Когато двамата се заеха да копаят пясъка, дон Пармесан се приближи и навъсено настоя да тръгват на път, тъй като още днес трябвало да настигнат Татко Ягуар. Но физиономията му се промени веднага и стана много по-дружелюбна, щом докторът му каза:
— Намерим ли тук някой мегатериум или друго подобно огромно животно и ако ни помагате, ще ви подаря хиляда книжни талера.
— Тогава ще помагам, ако ще да продължи и цяла седмица.
Той веднага взе една лопата и се включи в работата, понеже хиляда книжни талера, равни на сто и шестдесет немски марки, бяха за него доста примамлива сума.
Докато двамата с Фрице копаеха все по-надълбоко в пясъчното място, Моргенщерн взе една лопата, за да разкрие част от твърдата основа, покрита с глинестия пласт и растящата отгоре трева. Той изстърга този пласт, събирайки пръстта настрани. Отдолу се показа гладка и непробиваема маса, подобна на роговата материя от черупка на костенурка. Щом я удари, тя издаде глух кънтящ звук. Ученият подскочи от радост и извика ликуващо:
— Еврика, еврика! Открих го, открих го! Тази твърда и подобна на броня маса! Намерих го, намерих го!
— К’во намерихте? — попита Фрице, като прекъсна работата си.
— Животното, гигантското животно. Това е глиптодонт, съвсем сигурно е глиптодонт!
— Върви, че я разбери таз дума! Как ли ще го титулуват в Щралау или Ютербок?
— Гигантски армадильо или още по-ясно — гигантски броненосец! Фрице, това създание е от предледниковия период!
— Значи е загинало по време на потопа и се е удавило най-нещастно? Тогаз наистина ми е жал за бедната гадина. Голяма ли е? ,
— Колкото тапир или носорог, дълго е метър и половина.
— Значи не можеш да го вземеш на ръце или в дланта си. Е, туй не вреди, все ще го измъкнем!
— Разбира се, че ще трябва да го измъкнем! И тъй, внимавайте и двамата да не го повредите! Всяка, дори най-малката повреда, на латински «лезио», намалява стойността на тази скъпоценна находка!
Фрице и хирургът продължиха да копаят. И докторът работеше с най-голямо усърдие, за да смъкне с лопатата горния глинест слой от бронята на допотопното животно. Очите му сияеха, страните му горяха, а ръцете му трепереха, сякаш имаше треска. Същевременно държеше на двамата си спътници лекция за праисторическите епохи и живите същества, населявали света по онова време. Фрице и дон Пармесан изхвърляха пясъка наляво и надясно и слизаха все по-дълбоко и по-дълбоко. Но изведнъж пясъкът хлътна, Фрице извика и изчезна под земята. Хирургът отскочи веднага встрани от зейналата дупка, иначе щеше да го последва.
76
Горната забележка е необходима за немския текст. Когато Фрице разговаря с местни жители, т.е. на испански, говорът му е правилен. Б. пр.
77
растителната част у гъбите, представляваща разклонени, преплитащи се влакна, която произвежда оплодителните органи. Б. пр.