Неговото име беше Финеас Клаудуокър и той беше чистокръвен индианец от племето команчи. Финеас Клаудуокър се погрижи Монтана да получи добро образование и накрая той завърши университета „Дюк“.
След това Монтана рязко смени посоката и се присъедини към морските „тюлени“, където неговият характер на самотник и любовта му към свободата скоро започнаха да му причиняват проблеми. После обаче, като признание за интелигентността му и за качествата му на лидер, той беше издигнат до чин лейтенант в специалните части „Делта Форс“. И там, между другите свободомислещи хора, безстрашните млади мъже, които бяха готови за всяко предизвикателство и всеки риск, които бяха готови да умрат един за друг и за страната си, Монтана показа най-добрите си качества.
След десет години и няколко изтощителни и мъчителни акции, той напусна специалните части, за да се погрижи за умиращия стар команч, който му беше спасил не само живота, но и душата. Гривната, която носеше, някога принадлежеше на този човек, ценностите на този човек сега бяха негови стандарти за живот, той се беше поучил от неговата сила. Този индианец той смяташе за свой истински баща.
От учителя си Монтана се беше научил и на изкуството да живее за мига. Тук, в уюта и удобството на „Снийдли Хол“, където все още управляваше традицията, той осъзна, че почти беше изгубил чувството за уседналост. Сега, през по-голямата част от времето, той беше в движение. В неговия живот нямаше място и време за куче като Ретс, нито за истински дом, макар че това не беше нещо, което той някога беше искал. Динамичният начин на живот му беше станал прекалено близък.
Отиде до прозореца и дръпна завесата. Втренчи поглед в снежния пейзаж. Не очакваше снежна буря толкова късно през април, както очевидно не я очакваха и местните жители и синоптици. Човек би помислил, че с всичките техни радари „Доплер“ и диаграмите на времето в света, биха могли да предвидят нещата. Досега вече той трябваше да се е върнал в Лондон, защото имаше среща с жена и тя сигурно го чакаше. Той извади мобилния си телефон и набра номера.
— Съжалявам, бейби — каза той, когато тя отговори. — Задържан съм в северната част на страната от буря.
Той се заслуша в недоволното й мърморене, после отново се извини и каза, че нищо не може да направи, въпреки че съжалява. Тя продължи да мърмори, той изгуби търпение и каза, вече по-рязко:
— Скъпа, това тук е истинска снежна буря. Ще ти се обадя по-късно.
Тя беше красива, секси и претенциозна. Той нямаше нужда от такава жена в живота си. Всъщност нямаше нужда от никаква жена в живота си. Беше щастлив и така. Не можеше да допусне някой да го притежава.
Тази стая започваше да го дразни. Червеното не беше любимият му цвят. Той извади голям плик от джоба си, излезе от стаята и заслиза по стълбите. Ретс все още се излежаваше пред камината. Кучето го погледна с едното си око, подуши го уморено и отново отмести поглед.
— Бедното старо момче — каза нежно Монтана.
Остави плика на масичката в коридора, взе дългия железен ръжен, намести пъновете в огнището, пъхна ръце в джобовете на панталоните си и се замисли за причината, поради която беше тук. Хардуик го беше поставил пред загадката на смъртта си, която Монтана беше твърдо решен да разреши. Освен това, имаше мисия, за която щеше да се погрижи още тази вечер. Тя беше част от работата му и причината той да е на погребението, а не в лондонския апартамент с красавицата, която го подлудяваше. Като анализираше нещата, той се питаше дали така не е по-добре все пак. В Йоркшир се вихреше снежна буря, предхождаща емоционалната буря, която, беше сигурен, щеше да е още по-страшна.
Глава 6.
Дейзи
От всичките домове на Боб, „Снийдли Хол“ ми беше любимият, макар все още да не бях виждала вилата на остров Капри. Никога не бяхме ходили там. Боб казваше, че е прекалено зает, за да си вземе истинска ваканция, въпреки че тази е била причината да купи вила „Белкис“. Седнах на леглото и събух мокрите си чорапи. След това огледах така добре познатата ми стая, която скоро вече нямаше да бъде моята.
„Снийдли Хол“ беше къщата, в която ме доведе Боб в деня, след като ми предложи работа. След моето тясно и неприветливо жилище в Бейсуотър, тази стая ми се стори истински рай. И когато ми каза, че мога да я украся както желая, аз отидох до най-близкия малък град, купих боя и четки, после се върнах и сама боядисах стените.
— Ти си много способно момиче — каза Боб, застанал на прага и загледал ме как стоя на стълбата и прокарвам валяка с боята по тавана. — Можех Да накарам момчетата да свършат това, нали знаещ, и да ти спестя този проблем.