Надявам се никога да не се наложи да прочетеш това, защото ще означава, че съм мъртъв. Но ако четеш тези редове, ще знам, че ще се справиш с всичко. През годините, които последваха нашата първа среща на онова парти, ти стана много повече за мен от почти всяка друга жена. Казвам «почти», защото, макар никога да не съм говорил за това с теб, в живота ми имаше жена, към която изпитвах дълбоки чувства. Но това беше отдавна, много преди да те познавам.
Спомняш ли си, казах ти в нощта, в която се срещнахме, че аз също съм бил на дъното, на емоционалното дъно? Е, тогава говорех за нея, за Розалия Алонсо Айбара. Помниш ли как ти казах, че ми се иска отново да съм млад, отново да съм амбициозен, отново да съм влюбен? Е, и тогава мислех за Розалия.
Когато бях с нея, аз бях всичко това: млад, без пари и влюбен. Бях на двайсет, тя беше на осемнайсет.
Примиряваше се с бедността и нямаше съмнение, че се обичаме. Но не можеше да приеме другата част от мен — моята изгаряща амбиция, нуждата ми да печеля на всяка цена. И ме напусна заради това. Искаше нормален и спокоен семеен живот — много деца и съпруг, който се връща вечер у дома. Сега ти казвам истината и това е първият път, когато говоря с някого за това. Никога вече не я видях и никога не можах да преживея любовта си към нея. Пожертвах я заради онази част от живота си, която ми се струваше по-важна по онова време. И само с минаването на годините разбирах колко голям егоист съм бил.
Така че, разбираш ли, момиче, когато те видях сама и така уплашена онази нощ на партито, нещо сякаш изскочи от миналото ми и се устреми към теб. Изглеждаше така, сякаш ако спасях теб, щях да поправя злините в моя живот и дори може би да намеря щастие чрез теб. И го намерих, моя сладка Дейзи (майка ти, Господ да даде покой на душата й, как е могла да ти даде това име. Трябвало е да те кръсти Елинор или Изабел, Жулиет дори, защото ти си истинска романтичка, макар да се опитваш да скриеш това дори от самата себе си.) Това, обаче няма нищо общо с темата, пък и името ти отива, момичето ми. И между другото, дори без да те виждам, мога да ти кажа, че трябва да се погрижиш за косата си, която сигурно виси безжизнена или е рошава, както винаги. Направи си прическа, масаж, козметични маски на лицето, по дяволите, развесели се малко! Няма нужда да плачеш сега, когато всичко е свършило.
Предполагам, че никога не съм бил добър човек в смисъла, който всички влагат в тази дума, и всички онези, които са ме наричали кучи син, вероятно са имали причини за това. Но аз се опитвах и на моменти парите означаваха по-малко за мен. Това ми стана просто рефлекс — да правя все повече и повече пари. Но сега мисля, че на човек му е достатъчно само това, от което има нужда.
Ако с мен се случи най-лошото — което ще означава нещо различно от това, да умра в леглото си с чаша добро «Бордо» в ръце и с теб до себе си — можеш да си сигурна, че съм бил убит.“
Сърцето ми прескочи един удар. Ето, тази дума беше написана от ръката на самия Боб. Преглътнах шока и сълзите и продължих да чета.
„Представям си как четеш това и осъзнавам, че за теб ще е шокиращо, но човек като мен не стига до моята възраст — шейсет и четири, в случай, че си забравила — без да си спечели врагове. И без съмнение, някои от тях биха искали да съм под земята, вместо да се пека на слънце в Южна Франция с моята последна и най-силно обичана червенокоса жена. Или по-точно — с теб. От известно време имам неспокойното чувство, че някой от моето минало се опитва да стигне до мен. Отначало помислих, че това е просто несполучлива шега, някой луд, на когото е хрумнало да отстрани влиятелна обществена фигура. Сега обаче не съм толкова сигурен. Но кой може да е, ще запиташ ти. Нямам представа и се надявам това да е само игра на превъзбуденото ми въображение, макар, Господ да ми е свидетел, вероятно е да съм обидил достатъчно хора (и това е доста меко казано), да съм изместил много от тях в бизнес сделки, в които залозите са били високи. И част от тези финансови битки са се разигравали в бара в Манхатън, в който те всички ще изпият по някое питие в деня на моята смърт.
Дал съм на Хари Монтана списък с възможните заподозрени, в който влизат всички хора, които някога съм обидил, макар всъщност да не мога да бъда сигурен, че е някой от тях. Все пак, в света на финансите има доста, да го кажем така, заблудени куршуми — и от мъжки, и от женски, пол. Както и да е, Монтана знае всички подробности по това и без съмнение ще запълни празнините.
В този списък са имената на шестима души, на които се опитах да помогна в живота си, макар да се осмелявам да кажа, че нито един няма да го признае или дори да повярва, че мотивът ми е бил такъв. Дали някой от тях може да е моят убиец? (Казвам «убиец», защото, ако четеш това, значи аз съм мъртъв.) Отново — кой знае, макар лично моето мнение да е, че у всеки от тях има повече чувства, отколкото показва на света.