Завещанието

Ето и още нещо, върху което да помислиш, Дейзи: вярвам, че ако изведеш хората от тяхната обичайна среда и нормален начин на живот, от естественото за тях обкръжение и ги поставиш на някое странно място в присъствието на съвсем непознати за тях, има голяма вероятност те да покажат истинското си лице. И аз имам идея как да проверим тази моя теория. Ако не друго, мога поне да се позабавлявам със собственото си убийство.

И така, сега аз започвам играта, като обясня най-напред всичко на теб.

Помниш ли онези стари филми, в които заподозрените са събрани заедно в голяма къща в провинцията? Някак си, навън винаги се вихри буря, светлините ту загасват, ту светват и зловещ стар иконом ту влиза, ту излиза, в камината гори огън, има вино с отрова в него и остри ножове, всички лица са обърнати към прозореца, където се появява зловеща сянка. Е, и ние ще разиграем нещо такова, само че, вместо в мрачна стара къща в провинцията, Дейзи, момичето ми, сцената ще се разиграе на първокласната яхта, добре известната «Синя лодка», и във вила «Белкис».

Ще изпратя теб и всичките шестима заподозрени на пътуване по Средиземно море — приеми го като «бдение» над мъртвеца или «празнуване на моя живот», както настояват да го наричат надутите служители от погребалната агенция, макар лично аз да предпочитам да се наслаждавам на живота и да го празнувам приживе. Това не е истинската причина да ги каня на подобно пътуване. Някога, аз съм имал нещо общо с живота на тези хора. Сега искам те да признаят истината за себе си, да разкрият най-дълбоките си чувства един на друг, а също и на теб, Дейзи. Искам да откриеш тяхната причина да живеят и мястото, което аз съм заемал в техния живот. Може би тогава те най-после ще се примирят с това, което всъщност са, ще получат втори шанс.

Интересна мисъл и съвършен начин да открия истината, преди те да са чули какво гласи завещанието ми и да са разбрали дали в него има нещо за тях.

Може би ще запиташ как ще успея да кача заподозрените на борда на яхтата. Пари, разбира се. Винаги примамката е това, което плъховете нямат търпение да захапят. Всички подробности за изпълнението на плана има Монтана.

Така че, виждаш ли, очаквам от теб и Монтана да разгадаете тайната на моето убийство. Монтана, също така, ще гарантира ти да си винаги вън от опасност. Имай ми доверие, Дейзи, че където и да си… и където и да съм аз… винаги ще бъда тук, за да се грижа за теб.

В големия запечатан плик, на който пише «Да не се отваря», е копието от последното ми завещание, написано от мен самия в присъствието на моите адвокати, които пазят оригинала в сейфа си. То ще бъде прочетено от Монтана на остров Капри в последния ден от пътуването. Мога да гарантирам, че е пълно с изненади.

Не четете завещанието сега, независимо колко се изкушавате. То трябва да е изненада за всички. Всички ще бъдат твои гости по време на пътуването, така че не се оставяй някой от онези надути и самодоволни сноби да се опитва да те покровителства. Помни, мога да ги купя и продам всичките. И те го знаят. Нали все пак това ще е причината да са там?

Третият плик трябва да бъде отворен, след като «играта» приключи и загадката бъде разрешена.

Той е нещо лично, момичето ми, само между теб и мен. Никога не съм ти го казвал, докато бях жив, но сега трябва да ти го кажа. Аз те обичам, Дейзи Кийн. У теб има почтеност, макар от време на време да послъгваш малко. Ти не се интересуваш от парите ми. И със сигурност нямаш никакви намерения спрямо този обикновен, едър и грозен мъж от Йоркшир. И не мога да те обвинявам за това, макар да трябва да призная, че с твоята червена коса и лунички, аз поне два пъти съм мислил за теб като за жена. Шегувам се, само се шегувам. Истинската, чистата любов, си е истинска и чиста любов и си остава такава завинаги.

Знам, че ще се грижиш за Ретс вместо мен. И моля те, момиче, грижи се много добре за себе си. Пожелай малко щастие и за себе си, знам, че то е някъде там и те чака. Всъщност гарантирам, че е така“.