Отпих глътка чай. Временно бях забравила за Боб.
— Сега изглеждаш малко по-добре — каза той. — Цветът отново се върна по бузите ти.
Смутена, аз подвих крака под себе си. В стария си розов халат и огромните плюшени пантофи, се чувствах като прекалено пораснало десетгодишно момиченце, останало да преспи при съученичка. Кучето си открадна втора курабийка и шумно я захруска, като пръсна трохи по килима. Но аз пет пари не давах.
— Мисля, че трябва да прочетеш това.
Подадох писмото на Боб. Много ясно усетих как пръстите ни се докоснаха, когато той го взе от мен. Също така забелязах, че все още носи индианската гривна. И сигурно никога не я сваляше от ръката си.
Той прочете писмото внимателно, като изучаваше всяка дума така, сякаш можеше да намери двойно значение или някакви скрити намеци, които аз бях пропуснала. Съмнявах се, че има нещо такова, защото Боб винаги казваше точно каквото искаше да каже. Монтана вдигна поглед.
— Вярваш ли му? — запита той.
— Боб никога не лъжеше.
— Имаш ли някаква идея кой би могъл да иска да го убие?
— Никой, за когото мога да се сетя.
Монтана сгъна писмото и ми го подаде обратно.
— Помниш ли Библията? Десетте заповеди, предадени на хората от Мойсей.
Помнех, разбира се.
— Кой не знае десетте Божи заповеди? Не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай против съседа си, не пожелавай съпругата на съседа си, нито слугата му, нито слугинята, нито вола му, нито магарето му — не пожелавай нищо, което принадлежи на съседа ти.
— Постави това в контекст — каза Монтана — и какво ще се получи? Секс, пари, ревност, завист. Достатъчно причини да убиеш.
— Но Боб беше добър човек. Той никога никого не би наранил умишлено. Казах ти и по-рано, той винаги помагаше на хората.
— Хардуик беше твърдоглав бизнесмен и живееше в жестокия свят на бизнеса. Как, мислиш, е постигнал такъв успех? Как е станал толкова богат? Правел е това, което трябва, и е бил толкова безмилостен, колкото всеки друг, когато се е налагало.
Не казах нищо, но знаех, че Монтана е прав. Той се изправи и закрачи.
— Пари, власт. Това винаги е мотив номер едно. — Той се обърна и отново погледна през прозореца. С гръб към мен, каза: — А после идва и мотив номер две. Страст. Секс.
— Не знам нищо за тази част от живота на Боб — казах сковано, защото знаех, че Монтана се чуди дали с Боб сме били любовници.
Той се обърна и ме погледна право в очите.
— И защо не знаеш?
— Боб ми каза, че не иска аз да знам нищо за това. — Съжалих за думите си още преди да са излезли от устата ми.
Монтана повдигна вежди.
— Е, сега вече — каза той с лека усмивка — ме изненада.
— Боб не искаше това да прозвучи точно така — отвърнах, сякаш да се защитя. — Ние просто се срещнахме, той ми предложи работа, а аз пък реших, че ми прави някакво друго предложение. Той, съвсем недвусмислено, ми каза, че може да има всяка жена, която пожелае, и че със сигурност не иска мен. Не ми прозвуча като като обида — добавих. — Просто искаше аз да разбера нещата и да проумея, че ми предлага само работа.
— И то каква работа за жена без квалификации или почти без такива!
У мен закипя гняв, когато разбрах, че отново съм поставена в положение да се защитавам.
— Боб не търсеше кой знае какви квалификации. Той искаше да ми помогне. Ти прочете писмото му. Може би си забелязал, че аз много бързо се научих да върша работата, възложена ми от Боб. Той казваше, че съм незаменима за него, че не би могъл да ръководи живота си без мен.
— Значи, с други думи, се опитваш да ми обясниш, че нямам причини да те подозирам, че си го убила?
Вече силно разгневена, аз скочих на крака.
— Престани! — изръмжах. — Просто престани! Не, не бях любовница на Боб Хардуик! Не, не преследвах парите му! Не копнеех за нещата, които той притежаваше, исках само времето, което прекарваше с мен. Той беше и моят най-добър приятел, освен че беше мой работодател и… и…