Думите ми се изчерпаха, а гневът ми беше толкова силен, че едва се владеех.
— Просто се питах — каза кротко Монтана.
Изгледах го гневно.
— Знаеш ли какво? Ако въобще можех да убия някого, в този момент щеше да си ти!
— Точно така обикновено се случват нещата. Страстта, която управлява момента.
Вече бясна, аз се хвърлих на леглото с ръце над главата и заритах с крака във въздуха.
— Ох! — извиках високо. — Защо въобще трябваше да те срещна?!
— Защото Боб го уреди. Той даде работа и на двама ни. И сега от нас зависи да свършим онова, което ни възложи, като пренебрегнем личните си чувства.
Седнах и го погледнах ледено.
— Не знам как бих могла да го направя — казах сковано.
— Ще се наложи — отговори той студено. — Имаме неговите указания. А и няма да го направиш за мен, ще го направиш за мъжа, който ти е бил най-добър приятел. — Той отиде до масичката и взе чайника. — Искаш ли още чай?
— Не, благодаря ти.
Той напълни отново чашата си. Изглеждаше съвсем като у дома си така, по халат, в моята спалня. Ретс отиде до Монтана и седна в краката му. „Предател“, помислих си.
Станах, събух пантофите си и съблякох халата си.
— Мисля да си лягам — казах и прекалено късно се сетих за обикновената си и старомодна нощница, закопчана до врата и дълга до глезените. Легнах си бързо и дръпнах завивките до брадичката си.
— Добре, ще поговорим пак утре сутринта, около десет. Ще трябва да направим плановете си — каза Монтана.
Той огледа стаята ми, провери дали прозорците са затворени, дръпна отново завесите, изгаси осветлението. Погали за последен път Ретс и отиде до вратата.
— Между другото… хубава нощница — каза той и затвори след себе си.
Можех да се закълна, че го чух да се смее. Само след секунди вече бях заспала.
Глава 11.
Монтана
Монтана не спеше. Лежа дълго, подложил ръце под възглавницата, втренчил поглед в червените стени, дълбоко замислен.
Беше срещнал Боб Хардуик преди десет години, когато милиардерът му се беше обадил, за да разследва произхода на кандидатите за изпълнителен директор в неговата компания, пост, който даваше доста голяма власт. Монтана се беше погрижил за работата бързо и ефикасно, после беше потърсил Боб.
Хардуик се беше облегнал назад в прекалено голямото кожено кресло зад впечатляващото бюро от палисандрово дърво в манхатънския си офис и го беше погледнал с очакване. Непрекъснато влизаха и излизаха секретарки, които му носеха документи, които той подписваше почти без да ги погледне. Няколко от помощниците му дойдоха, за да му напомнят, че има среща за обяд в „Четирите сезона“ и да му кажат, че шивачът му е на път и че ще трябва да се направи пробата на новия му костюм, а и с него иска да говори онази жена с твърде добре известното в обществото име. Той ги отпъждаше с едно махване на едрата си длан като досадни мухи.
— Ще бъда там, когато успея да отида — отговаряше, а помощниците извиваха очи към тавана и отиваха да се опитат да успокоят хората, които чакаха.
Той изглеждаше като човек, завладян от неспокойствие — в измачкания си костюм, с рошавата си сива коса, с блестящите сиви очи под рунтавите смръщени вежди, с розовата кожа, която издаваше високо кръвно налягане. Беше впечатляващ с присъствието и грозотата си. Вдигнатите вежди на Монтана изразяваха недоверие, че Хардуик въобще слуша онова, което той му говори, с всичките тези прекъсвания.
— Не се тревожи, момче, слушам те.
Хардуик се наведе през бюрото и за първи път вниманието му беше отдадено изцяло на него. Монтана му разказа каква е истината за кандидатите за работа и страховете си за онзи, който стоеше начело в списъка.
— Разчитам на интуицията си, като казвам това, но съветът ми е да не назначавате този кандидат.
— Вярвам на интуицията. Стигнах до върха точно защото се научих да се вслушвам в нея. Значи харесвате професията си — това разследване и душене?
— В моята работа има много повече от обикновено разследване на потенциални служители или от това какви са намеренията на конкурентните компании или какви проблеми имат те. Ние сме, също така, охранителна компания. Осигуряваме безопасността на клиентите си.
— На хора като мен, искаш да кажеш? — Хардуик изглеждаше заинтересуван.
— На хора като вас, сър. Милионери, знаменитости, членове на кралски семейства.
— Искате да кажете, холивудски звезди?