— И защо мислиш така, Монтана?
— Ще предприемем заедно морско пътуване, ти и аз — каза той с онази лека полуусмивка, която сякаш танцуваше около ъгълчетата на устните му.
— Какво те кара да мислиш, че и ти ще заминеш на морско пътуване? Не съм те поканила.
— Не, не си. Но Боб ме покани.
Между нас припламна взаимна антипатия. Взех чашата си и отпих щедра глътка от бирата, като избърсах пяната от устата си с опакото на дланта. Видях го как се усмихна, но беше прекалено късно да се правя на лейди. Господ само знаеше защо Боб го беше наел на работа и, което беше още по лошо, защо го беше помолил да предприеме заедно с мен това пътуване по море. Но ако някой въобще познаваше добре личния живот на Боб, това бях аз. Бях готова да се обзаложа, че Монтана знае подробности само за бизнеса му.
Дойде Рег и донесе овчарския пай, от който се вдигаше пара. Ароматът му беше толкова примамлив, че почти съжалих за избора си, но после Джини донесе и моя пай със свинско, сиренето и хляба, сложи ги пред мен и ми пожела приятен апетит, след което каза, че наистина имам нужда от малко повече калории. Хранех се мълчаливо, като мислех за бъдещето си и за плаването с Монтана.
— Откъде да знам, че Боб те е поканил? — запитах накрая.
Монтана остави вилицата си и извади малко сгънато късче жълта хартия от джоба на дънките си. Подаде ми го и продължи да се храни.
Беше писмо от Боб.
„Монтана“, започваше то,
„Работим заедно почти десет години и знам, че мога да ти имам доверие. Вече ти дадох списък с имената на шестима души, с които някога бях близък, и мисля, че те биха се облагодетелствали от смъртта ми. Нищо не е сигурно, знаеш, но ако се окажа прав и някой от тях е поискал смъртта ми, само един от шестимата ще бъде виновен. Надявам се никога да не се наложи да използваш този списък, но ако възникне такъв случай, ти ще се справиш.
Ето какво искам да направиш. Ще помогнеш на Дейзи да покани всеки един от тях на плаване по Средиземно море, за да се «отпразнува моят живот». Нещо като «бдение», но по море, така можете да им кажете. Ще предложите на всеки от тях по сто хиляди долара, за да отиде на луксозно плаване, за което всички разноски ще бъдат платени. Също така ще им кажете, че завещанието ми ще бъде прочетено във вила «Белкис» на остров Капри в деня, когато яхтата пристигне там, и че някои от тях могат да очакват да бъдат облагодетелствани от него. Недей да допускаш грешки, Монтана, всеки от тези хора ще мисли, че е споменат в завещанието ми.
Кажете им, че аз лично щях да ги поканя, ако бях жив, и че щях да се присъединя към тях на това пътуване. Те ще умират от нетърпение да разберат какво ги очаква. Както и да е, винаги съм искал да предприема такова плаване, но не намерих време, така че, защо да не поканя още няколко приятели с мен? Така ще попълним списъка на заподозрените, така да се каже. А тези допълнителни гости ще използваме, за да отвлечем вниманието. Ще ти дам отделен списък с техните имена, но ти сам ще избереш някои от хората.
Можете да ме наречете стар ексцентрик, ако желаете, но винаги съм харесвал онези филми, в които «икономът го е извършил», и мисля, че това е един добър начин да разберем кой е бил «икономът».
«Синята лодка» е яхтата, която избрах. Неин собственик е моя приятелка и предлагам да се свържете с нея възможно най-скоро. Яхтата е луксозна колкото и хотел от веригата «Риц-Карлтън» — голяма, елегантна, първокласна, с отличен екипаж, или поне така твърди приятелката ми. Иска ми се да можех да дойда с вас, за да видя какво ще се случи. Но човек никога не знае… Както и да е, искам за всички тях това да е страхотно преживяване — с изключение на моя убиец, разбира се.
Ти си много добър в професията си, Монтана, най-добрият, бих казал, и знам, че ще се справиш по обичайния за теб начин и с последното ми поръчение. За твоето заплащане, както винаги, вече съм се погрижил, както и за всички разноски по пътуването. Моите адвокати Грейди, Маршъл, Левин и Фрост, чиито офиси са в Мургейт, Лондон, са наясно със ситуацията и ще се подчинят на вашите искания.
Още нещо. Ще ви предам всичките си ценности, които притежавам, за да ги пазите. Използвам думата «притежавам» в най-широк смисъл, защото никога не съм притежавал Дейзи Кийн. Но все пак тя е единственото семейство, което имам. Обичам я, макар че /вече си го узнал/ тя може да бъде дразнеща и вбесяваща като всяка друга жена. Нейната безопасност ще бъде твоя задача, Монтана. Ти ще гарантираш нейната сигурност и, кой знае, вие дори можете да се наслаждавате на компанията си.