Желая ти добър късмет в твоето търсене. Когато всичко приключи и се разбере кой е убиецът, аз най-после ще мога да почивам в мир. А дотогава, недейте да разчитате на това!
Докато пиша това, аз всъщност нямам намерение никъде да ходя и всички тези събития може никога да не се разиграят. Но ако това стане, желая ви късмет. И се насладете на плаването.“
Беше се подписал: „Искрено ваш, Боб Хардуик“.
Нещо в мен като че ли се разтопи. Боб ме беше нарекъл своето „семейство“, а също беше казал, че ме обича. Но разбрах, че съм в опасност и ще имам нужда от защитата на Монтана. За първи път изпитах страх.
Погледнах Монтана, който се наслаждаваше на обяда си и явно въобще не мислеше за потенциалната заплаха, надвиснала над мен. Моята съдба беше в ръцете му. Благодарение на Боб, щях да плавам по Средиземно море на луксозна яхта с мъж, когото едва познавах и когото със сигурност не исках да познавам по-добре, в компанията на заподозрени, които се предполагаше, че ще трябва да забавлявам под прикритието, че това се прави заради последното „сбогом“, което да кажем на Боб.
— Окей — въздъхнах и се примирих със съдбата си. — И така, къде е списъкът?
Глава 13.
Дейзи
Монтана извади друго късче жълта хартия от джоба си. Подаде ми го, без да ме погледне, и продължи да се храни.
— Благодаря — казах, но той като че ли не забеляза сарказма ми.
Да, това беше почеркът на Боб и, с едно изключение, аз познавах всички хора, които бяха в списъка. Бившата съпруга, лейди Даян Хардуик, оглавяваше списъка.
— Знам какъв би бил мотивът на Даян за убийство — казах. — Алчност. Боб ми е казвал, че когато се оженил за нея, се женел за класата й. Точно така се изрази той. Тя е френска аристократка, макар Боб и да не се е срещал със семейството й. Спомням си моминското й име — Валентиноа… Даян де Валентиноа. Много романтично, си помислих тогава. Боб я срещнал на филмовия фестивал в Кан. Тя раздавала листовките с информацията и била облечена, така ми каза той, в сексапилна червена вечерна рокля, която разкривала великолепното й тяло. „Един неин поглед и вече бях паднал в капана, каза ми. Бях готов да направя всичко, за да бъде моя“. Това било преди десет години. Сега Даян сигурно е на моята възраст или може би малко по-възрастна от мен. Виждала съм я веднъж или два пъти.
Тя просто се появяваше ей така, в Париж или на Ривиерата, винаги готова да създава проблеми. Много е красива. Червена коса, по-светла от моята, смарагдовозелени очи. И забележителни крака. Боб ми каза, че първо се влюбил в краката, а после — в косата. Понякога съм се питала дали от носталгия по Даян и нейната червена коса не ме избра той на онова лондонско парти, макар винаги да се кълнеше, че не е така. Както и да е, бракът им беше бурен и продължи само година. Даян настоя да запази титлата си. Тя постави това условие при развода и сега все още е лейди Хардуик. Боб беше щедър, джентълмен, както винаги, даде й и огромна сума пари. „Все пак тя беше моя съпруга“, каза той.
— Значи, когато Даян е преследвала Боб из Париж или Южна Франция, тя е преследвала отново парите му.
Кимнах.
— Господ само знае защо тя имаше нужда от тях, та той й беше дал цяло състояние. Тя обаче е от хората, които винаги искат още. Както и да е, сега живее в Ница.
Преминах на следващото име от списъка.
— Филомена Алгарди е бившата любовница на Боб. Съвременна италианска версия на Бриджит Бардо — пълни нацупени устни руса коса на конска опашка, секси дрехи и бельо. Връзката на Боб с нея ту прекъсваше, ту се подновяваше през годините. Тя обаче беше алчна и накрая той не можеше вече да понася нейните изисквания. Не можеше да понася и бурните кавги, които последваха, когато тя не получеше онова, което искаше. За нея е много лесно да се намерят мотиви. Какво ще кажеш за ревност и алчност? Никога не съм признавала това на Боб — добавих тихо, — но понякога го съжалявах. Той така отчаяно искаше да повярва, че Филомена го обича, че истински го обича, заради човека, който е, а не заради парите му. Толкова много пъти ми се е искало да кажа: „Не е така, Боб, тя не те обича, не го прави, Боб, отърви се от нея, ти струваш милиони пъти повече от нея“. Нямах предвид само парите. Исках да му кажа, че търси любовта все на погрешните места, в погрешен вид жени. Има толкова прекрасни жени тук, в Йоркшир например, привлекателни жени, които биха го разбрали, защото природата им е по-близка до неговата. Поканих една или две от тях на парти с вечеря, но Боб винаги го теглеше към бляскавите жени с шик. „Искаше ми се Филомена винаги да виси на ръката ми, каза ми той една вечер, след като бяхме пили прекалено много порто. Исках всички да знаят, че грозният Боб Хардуик е толкова добър, колкото и всички останали“. — Въздъхнах, като си спомних това. — Така че, виждаш ли, въпреки успеха и богатството си в сърцето си той все още беше обикновеното бедно момче. Срещала съм Филомена само веднъж — добавих. — Тя влезе в офиса на Боб, като крещеше, че той е евтино копеле и че тя ще му го върне тъпкано, само почакайте и ще видите. Охраната се погрижи за нея, но сцената беше повече от грозна, отвратителна. Тя искаше да обърка Боб, да го доведе до ръба. Винаги съм чувствала, че от Филомена може да се очаква всичко. И често ставаше точно така.