И без това нямаше да й разрешат да играе на масите с ръкавици, макар да беше немислимо, че ще се осмелят да обвинят в измама жена от нейната класа. И тя не мамеше. Тя просто губеше. Ето защо сега живееше сама в малък апартамент на „Шарл Феликс“ в старата част на Ница, близо до къщата, където някога живял Матис. Тя беше близо до един от най-старите площади на Ница, „Корс Салея“, където беше разположен известният открит пазар.
Тъй като Даян не се наслаждаваше на храната, тя не беше очарована от факта, че живее близо до пазара и примамливата гледка на плодовете, зеленчуците и цветята. Чак до нейния апартамент стигаше ароматът на гозбите, които се приготвяха в бараките, където продаваха socca, местните палачинки с пилешко и грах, както и ароматите от близките ресторанти. А от тези аромати на нея й прилошаваше. Удоволствие й доставяше само разкошната гледка на цветята. Независимо колко не й стигаха парите, а те никога не й стигаха, Даян отрупваше и четирите стаи на апартамента си на втория етаж с цветя и той се изпълваше с аромата на рози и люляк, жасмин и фрезия. Ароматът на цветята прогонваше мириса на готвено.
Апартаментът не беше лош. Всъщност всеки друг, освен Даян, би го намерил за очарователен. Вярно, таваните бяха малко ниски, но тесните френски прозорци стигаха чак до тях. А пред всичките тези прозорци имаше чаровни железни балкони, където тя отглеждаше папратови растения, за да попречат на съседите да надничат в жилището й. Но тези растения пречеха и на слънчевата светлина да влиза вътре. Даян обаче обичаше зеления полумрак, който се процеждаше между листата на папратите. Беше все едно да живееш в аквариум.
Една от стаите беше за дрехите й — те я изпълваха цялата. Все дрехи висша мода от последните петнайсет години, както и стотици чифтове дизайнерски обувки и още толкова дамски чанти. Както й беше казал сър Робърт — забележка, придружена с унищожителен поглед — никога нямаше да й се наложи да излезе на улицата гола. Всъщност тя можеше да украси, което и да е парти, защото все още изглеждаше страхотно. Макар че сега осемнайсеткаратовият квадратен смарагд, заобиколен от диаманти, беше копие на оригиналния „Картие“, който Боб й беше дал, както и по-голямата част от останалите й бижута.
Едно-две бижута беше успяла обаче да запази въпреки трудните времена и непрекъснатите загуби на игралната маса. Тях тя наричаше своите „всекидневни“ бижута по простата причина, че ги носеше всеки ден. А това бяха нейният чифт обеци с четирикаратови диаманти, както и тънката диамантена верижка, която носеше около врата си. Тези бяха първите й истински бижута и й бяха дадени, преди Боб Хардуик да се появи на хоризонта. Тогава тя беше само на седемнайсет и подари младостта и красотата си, както и девствеността си, на по-възрастен мъж в замяна само на два месеца лукс в един карибски курорт. А той й подари и диамантите, освен приятно прекараното време. Тя беше решила, че това е честна размяна.
Всекидневната й стая — или салонът, както тя го наричаше по френски маниер — беше тапицирана със сребрист брокат. Неспособна да понася скучните, неравномерно, боядисани стени, които напомняха някаква селска къща, тя беше продала една от скъпите си гривни и беше купила тази луксозна материя. Сама беше тапицирала стените и стаята беше придобила този аристократичен вид.
Даян все още можеше да се грижи за себе си, все още можеше да „направи шоу“ както в началото. Даян умееше да прави страхотно впечатление. С прекрасните мебели Арт Деко, които беше успяла да спаси от разпродажбата на старото си жилище в Монте Карло, с всичките тези огледални повърхности, кристални лампи и бели килимчета върху тъмно лакирания под, стаята наистина беше красива. Каквато беше и спалнята й, макар да беше доста малка и почти изцяло заета от огромното легло, покрито с бяла, плетена на една кука, кувертюра, която, макар това да изглеждаше почти невероятно, беше изработена от самата Даян в нейното свободно време. Всяко бодване с куката беше направено с неописуем гняв.