Когато адвокатите, общо тринайсет, снеха всички възможни показания, Гетис прекрати срещата. Наближаваше осем.
4
Според списание „Форбс“ Трой Фелан беше десетият по богатство човек в Америка. Смъртта му беше новина, а фактът, че се е самоубил — истинска сензация.
Пред къщата на Лилиан на Фолз Чърч се бе събрала тълпа репортери, които очакваха да се появи говорител на семейството. Те снимаха роднини и приятели, които идваха и си отиваха, подхвърляха банални въпроси за това как семейството понася случилото се.
Вътре четирите най-големи деца на Фелан се бяха събрали с децата и съпрузите си, за да приемат съболезнования. В присъствието на гостите настроението беше мрачно. Когато гостите си тръгнаха, тонът се промени рязко. Присъствието на внуците на Трой — общо единайсет — принуждаваше Ти Джей, Рекс, Либигейл и Мери Рос поне да се опитват да потиснат празничното си настроение. Беше трудно. Сервирани бяха хубави вина и шампанско, и то по много. Старият Трой не би искал те да тъгуват, нали? По-големите му внуци пиеха повече от родителите си.
Телевизорът във всекидневната беше включен на Си Ен Ен и всеки час слушаха последните съобщения за драматичната смърт на Трой. Някакъв финансов кореспондент беше сглобил десетминутен репортаж за огромното състояние на Фелан и всички се усмихваха.
Лилиан успяваше да запази самообладание и съвсем убедително да играе ролята на опечалена вдовица. Утре щеше да се погрижи за всичко.
Харк Гетис пристигна към десет и каза на близките, че е разговарял с Джош Стафорд. Нямало да има погребение, нито пък някаква служба. Аутопсия, кремация и разпръскване на праха. Така било записано и Джош Стафорд бил готов да защити желанието на клиента си в съда, ако трябва.
Лилиан не даваше пет пари какво ще направят с Трой; на децата също им бе все едно. Въпреки това обаче трябваше да възразят и да поспорят с Гетис. Просто не беше прилично да го изпратят без опело. Либигейл дори успя да пророни сълза и да говори с треперещ глас.
— Не бих се борил срещу желанието на покойния — отбеляза Гетис. — Мистър Фелан е заявил писмено, че волята му е такава, и съдът ще я уважи.
Осъзнаха се бързо. Глупаво беше да пилеят време и пари по съдебни дела. Нямаше смисъл да удължават траура. Защо да влошават положението? Старият и бездруго винаги бе получавал каквото поиска. Освен това от горчив опит знаеха, че не бива да влизат в конфликт с Джош Стафорд.
— Ще се съобразим с волята му — каза Лилиан и децата й кимнаха в знак на съгласие.
Никой не спомена завещанието и не се поинтересува кога ще могат да го видят, макар че въпросът витаеше във въздуха. Най-добре беше да поскърбят както трябва още няколко часа, а после щяха да преминат към деловата страна. След като нямаше да има бдение, погребение или служба, биха могли да обсъдят наследството още утре.
— Защо аутопсия? — попита Рекс.
— Нямам представа — отговори Гетис. — Стафорд каза, че Трой е поискал така, но дори и той не знае защо.
Гетис си тръгна, а останалите продължиха да пият. Престанаха да идват посетители, така че Лилиан си легна. Либигейл и Мери Рос си тръгнаха със семействата си. Ти Джей и Рекс слязоха в билярдната зала в сутерена, заключиха се вътре и минаха на уиски. Дълго след полунощ още играеха, вече съвсем пияни, и празнуваха новите си баснословни богатства.
В осем сутринта, в деня след смъртта на Трой Фелан, Джош Стафорд се срещна с директорите на групировката „Фелан“. Преди две години мистър Фелан бе назначил самия него в борда, но тази роля не му допадаше.
През последните шест години групировката бе реализирала добри печалби и без помощта на основателя си. Поради някаква причина, може би защото се чувстваше потиснат, Трой бе загубил интерес към управлението на империята си. Задоволяваше се само да следи пазарите и да чете докладите за приходите.
Понастоящем главен изпълнителен директор беше Пат Соломон, когото Трой бе назначил във фирмата си преди повече от двайсет години. Когато Стафорд влезе, Пат бе също толкова нервен, колкото и останалите седем директори.
Причината за тревогите им беше проста — в компанията се знаеше много за съпругите на Трой и потомството му. И най-смътният намек, че групировката „Фелан“ по някакъв начин може да попадне в техни ръце, би накарал всеки директорски борд да тръпне от ужас.
Джош започна с въпросите около погребението.