— Не знам. Все още не съм мислим.
Когато Джош се върна, във фирмата му всичко вреше и кипеше. Беше сравнително малка за стандартите на Вашингтон — само шейсет адвокати. Джош беше основател и главен съдружник. Тип Дърбан и още четирима други бяха наречени „съдружници“, което означаваше, че понякога Джош ги слушаше и делеше с тях част от печалбата. В продължение на трийсет години фирмата му се бе занимавала с тежки дела, но с напредването на възрастта — Джош наближаваше шейсет — прекарваше все по-малко време в съдебната зала и все повече седеше зад отрупаното си с книжа бюро. Би могъл да има и сто адвокати, ако искаше да работи с бивши сенатори, членове на различни лобита или експерти по правната уредба — типичната за Вашингтон върволица. Но Джош обичаше съдебната зала и наемаше само млади колеги, които имаха зад гърба си поне десет дела със съдебни заседатели.
Средната продължителност на кариерата в съда е около двайсет и пет години. Първият инфаркт обикновено намалява темпото толкова, колкото да се отложи вторият. Джош бе избегнал прегряването от свръхобороти, защото се бе занимавал само с лабиринта от юридически проблеми на Трой Фелан — ценни книжа, антимонополни дела, трудово-правни отношения, сливания на корпорации, десетки лични въпроси.
В приемната на голямата кантора го очакваха три групи сътрудници. Още докато събличаше палтото си, две секретарки мушнаха в ръцете му купчина документи и телефонни съобщения. Той седна зад бюрото си и попита:
— Кое е най-спешното?
— Мисля, че това — отговори една от секретарките.
Беше от Харк Гетис, с когото Джош бе разговарял поне три пъти седмично през последния месец. Набра номера и го свързаха веднага. Размениха набързо обичайните любезности, после Харк мина направо към същността.
— Слушай, Джош, можеш да си представиш как тези хора дишат във врата ми.
— Не се и съмнявам.
— Искат да видят проклетото завещание, Джош. Или поне да знаят какво пише вътре.
Следващите няколко реплики щяха да са много съществени и Джош ги бе обмислил внимателно.
— Не бързай толкова, Харк.
Последва кратко мълчание, а сетне Харк попита:
— Защо? Някакъв проблем ли има?
— Самоубийството ме безпокои.
— Моля?! Какво искаш да кажеш?
— Харк, може ли един човек да е с всичкия си секунди преди да се хвърли от четиринайсетия етаж?
Троснатият глас на Гетис се повиши с една октава и стана тревожен.
— Нали чу психиатрите? Дявол да го вземе, записани са на лента.
— Продължават ли да поддържат мнението предвид самоубийството?
— Разбира се, че го поддържат.
— Можеш ли да го докажеш? Харк, нужна ми е помощ, това е всичко.
— Джош, снощи отново ги разпитахме надълго и нашироко. Преценката им си остава същата. Всеки от тях подписа клетвена декларация, дълга осем страници, в която се казва, че мистър Фелан е бил напълно вменяем и отговорен за постъпките си.
— Може ли да видя тези декларации?
— Ще ти ги изпратя по куриер веднага.
— Моля те. — Джош затвори и се усмихна доволно.
След това извика сътрудниците, които го очакваха — умни, напористи млади адвокати. Седнаха около махагоновата маса в единия ъгъл на кабинета.
Най-напред Джош им предаде в резюме съдържанието на саморъчното завещание на Трой и очерта юридическите проблеми, които то би породило. На първата група повери тежкия въпрос с установяването на вменяемостта. Интересуваше го времето, промеждутъка между вменяемостта и лудостта. Искаше да се анализират всички дела, при които дори непряко е възниквал въпросът за завещание, подписано от човек, когото са смятали за побъркан.
Втората група трябваше да проучи собственоръчно написаните завещания — кои са най-ефективните начини за оспорването и защитата им.
Когато остана сам с третата група, донякъде се успокои и седна на стола си. Тези бяха щастливците, които нямаше да прекарат следващите няколко дни в библиотеката.
— Трябва да откриете една персона — каза той, — която, подозирам, не желае да бъде открита.
Разказа им каквото знаеше за Рейчъл Лейн, а то не беше много. Папката от бюрото на Трой съдържаше оскъдна информация.
— Най-напред проучете тази организация, подпомагаща разните племена. Какви са тези хора, как действат, по какъв начин подбират хората си, къде и защо ги изпращат, всичко. След това трябва да намерите частна фирма, която издирва изчезнали хора. Във Вашингтон има много такива. Изберете двете най-добри и утре ще вземем решение. Трето, майката на Рейчъл се е казвала Ивлин Кънингам. Сега е покойница. Трябва да съберем данни за живота й. Предполагаме, че с мистър Фелан са имали кратка връзка, от която се е родило дете.