— Предполагаме? — попита един от сътрудниците.
— Да. Няма да приемаме нищо за истина, докато не проверим.
Отпрати ги и отиде в заседателната зала, където Тип Дърбан беше организирал пресконференция. Никакви камери, само за пресата. Десетина репортери го очакваха с нетърпение, насядали около кръглата маса, осеяна с микрофони и магнетофони. Бяха от големи вестници и сериозни финансови издания.
Започнаха с въпросите. Да, има завещание, подписано в последната минута, но не би могъл да разкрие съдържанието му. Компанията ще продължи да функционира без промени. Не би могъл да говори за това кои ще са новите собственици.
Никой не беше изненадан от факта, че бившите семейства на Трой са разговаряли цял ден с журналисти.
— Носи се слух, че последното завещание на мистър Фелан разпределя наследството му между неговите шест деца. Можете ли да го потвърдите или отречете?
— Не мога. Наистина са само слухове.
— Не е ли имал рак?
— Това е въпрос на аутопсията и не мога да го коментирам.
— Научихме, че няколко психиатри са го изследвали малко преди смъртта му и са го обявили за напълно адекватен и вменяем. Можете ли да го потвърдите?
— Да — кимна Стафорд. — Това е истина.
Следващите двайсет минути бяха посветени на психиатричния преглед. Джош не им каза нищо повече, освен че мистър Фелан е „изглеждал“ вменяем.
Журналистите от финансовите издания искаха цифри. Тъй като групировката „Фелан“ беше частна, почти еднолична собственост, открай време всякаква информация за нея се получаваше много трудно. Това беше възможност — поне така си мислеха — да пооткрехнат поне малко вратата. Джош обаче не им каза кой знае колко.
След един час той се извини и се върна в кабинета си. Секретарката му съобщи, че са се обаждали от крематориума. Били готови да вземат тленните останки на мистър Фелан.
5
Ти Джей се бори с махмурлука си до обяд, после изпи една бира и реши, че е време да се стегне и да покаже характер. Обади се на адвоката си и му нареди да разбере как стоят нещата в момента, но адвокатът го предупреди, че трябва да прояви търпение.
— Това ще отнеме малко време, Ти Джей — каза той.
— А може би не съм в настроение да чакам! — сопна се Ти Джей. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне.
— Трябва да минат няколко дни.
Ти Джей тресна телефона и отиде в задната част на мръсния си апартамент, където за щастие не завари жена си. Вече се бяха скарали три пъти, а едва преваляше пладне. Може би беше излязла да пазарува, да харчи новопридобитите пари. Сега вече пазаруването не го тревожеше.
— Старият козел пукна — изрече той високо. Беше сам.
Двете му деца бяха в колеж. Таксите за обучението им плащаше Лилиан, която все още не беше похарчила всичките пари, получени от Трой при развода им преди двайсет години. Ти Джей живееше с Биф — разведена жена на трийсет години, чиито две деца бяха при баща си. Биф имаше лиценз за брокер на недвижими имоти и продаваше малки къщички на новобрачни двойки.
Отвори още една бира и се погледна в голямото огледало в антрето.
— Трой Фелан младши — обяви той, — син на Трой Фелан, десетия по богатство мъж на Америка, собственик на единайсет милиарда, покойник, оцелял въпреки любещите съпруги и любещите деца, които ще го обичат още повече, след като завещанието влезе в сила. И още как!
В този момент реши, че ще зареже онова глупаво Ти Джей и вече ще се подвизава като Трой Фелан младши. Това име беше вълшебно.
Апартаментът намирисваше по особен начин, защото Биф отказваше да се занимава с домакинска работа. Беше прекалено заета с разговори по мобилния си телефон. Подовете на стаите бяха осеяни с боклуци, а стените бяха голи. Мебелите бяха взети на изплащане, но фирмата ги съдеше да си ги прибере, защото вноските бяха секнали. Ритна канапето и извика:
— Елате да си вземете тези боклуци! Хайде! Скоро ще наема истински дизайнери!
Беше в състояние да запали това място. След още някоя и друга бира можеше да започне да си играе с кибрита.
Сложи си най-хубавия костюм — сивия, който бе облякъл предния ден, когато скъпият татко бе изнесъл такова добро представление пред психиатрите. Тъй като нямаше да има погребение, нямаше да му се наложи да купува друг, черен.