Выбрать главу

— „Армани“, ето ме, идвам! — извика той и весело си заподсвирква, докато закопчаваше панталоните си.

Поне имаше беемве. Живееше в дупка, но светът нямаше да научи. Светът обаче забелязваше колата му и той всеки месец полагаше неимоверни усилия, за да събере вноската от 680 долара. Изкара машината от паркинга и прокле апартамента, в който живееше — в едно от осемдесетте новопостроени блокчета край плитък басейн в покрайнините на градчето Манасас.

Бе отгледан при по-добри условия. Първите двайсет години бе прекарал в лукс, а после бе получил наследството си. Петте милиона обаче свършиха още преди да навърши трийсет, заради което баща му го бе презрял.

Бяха се карали ожесточено и редовно. Трой младши бе заемал различни постове в групировката, но неизменно всичко бе приключвало с катастрофа. Старият го бе уволнявал многократно. Когато на Трой старши му хрумнеше идея за ново начинание, захващаше се за работа и след две години идеята вече струваше милиони. Идеите на Трой младши неизменно приключваха с фалит и съдебни дела.

През последните години караниците бяха почти престанали. Не можеха да се променят, така че просто спряха да си обръщат внимание. Когато обаче се появи туморът, Ти Джей отново протегна ръка.

Каква къща щеше да си построи! Вече бе наясно и на кого ще повери задачата — бе чел в някакво списание за една японска архитектка от Манхатън. След година сигурно щеше да се премести в Малибу, Аспен или Палм Бийч, където да демонстрира парите си и хората да го вземат насериозно.

— Какво може да се направи с половин милиард долара? — питаше се, докато караше по шосето. — Петстотин милиона долара, с платени данъци. — Започна да се смее.

Шефът на фирмата, продаваща Бе Ем Ве и „Порше“, от която бе взел на изплащане колата, му бе познат. Трой младши влезе в салона, сякаш целият свят беше негов, надуто, с доволна усмивка. Сега можеше да купи целия скапан магазин, ако пожелаеше. На служебното бюро видя сутрешния вестник. Хубаво заглавие с големи черни букви обявяваше смъртта на баща му. Не изпита и следа от тъга.

Шефът Дики излезе от офиса си и заговори:

— Ужасно съжалявам.

— Благодаря — отвърна Трой младши смръщено. — Сега му е по-добре, мисля.

— Все едно, приеми моите съболезнования.

— Остави това.

Влязоха в офиса и затвориха вратата.

— Прочетох във вестника, че е подписал завещание малко преди да умре — каза Дики. — Вярно ли е?

Трой младши вече разглеждаше гланцовите рекламни брошури за последните модели.

— Да. Бях там. Раздели всичко на шест, по един равен дял за всеки от нас. — Каза го, без да вдигне очи, съвсем небрежно, сякаш парите бяха в ръцете му и отговорността за тях вече му тежеше.

Челюстта на Дики увисна и той се отпусна на стола си. Наистина ли пред него седеше толкова богат човек? Този тип, безполезният Ти Джей Фелан, беше станал милиардер? Както всеки друг, който познаваше Ти Джей, Дики също предполагаше, че старият Трой го е отрязал веднъж завинаги.

— Биф иска порше — заяви Трой младши, без да вдигне очи от брошурата. — Червено, карера турбо, деветстотин и единайсет.

— Кога?

Трой младши го изгледа кръвнишки.

— Сега.

— Разбира се, Ти Джей. Кога ще платиш?

— Ще платя, когато платя и за черното, също деветстотин и единайсет. Колко?

— Близо деветдесет хиляди едното.

— Няма проблем. Кога можеш да го доставиш?

— Най-напред трябва да ги намеря. Ще са ми нужни ден-два. В брой ли?

— Разбира се.

— Кога ще имаш парите?

— След около месец. Колите обаче ми трябват веднага.

Дики стаи дъх и се размърда.

— Слушай, Ти Джей, не мога да ти дам две нови коли, без да платиш нищо.

— Добре, тогава ще потърся ягуар. Биф винаги е искала да има ягуар.

— Престани, Ти Джей.

— Бих могъл да купя целия магазин, нали? Всеки момент мога да вляза в която и да било банка и да поискам десет-двайсет милиона, за да купя магазина ти, и тя с радост ще ми ги отпусне за шейсет дни. Разбираш ли?

Дики кимна утвърдително. Да, разбираше.

— Колко ще наследиш?

— Достатъчно, за да купя и банка. Ще ми дадеш ли колите, или да потърся друго място?

— Нека първо ги намеря.

— Умен човек — отбеляза Ти Джей. — Побързай. Ще се отбия да проверя днес следобед. Грабвай телефона и започвай.