Той хвърли брошурите върху бюрото на Дики и излезе.
Представата на Рамбъл за траур се изразяваше в това да стои заключен в сутерена, да пуши хашиш, да слуша рап и да не обръща внимание на тези, които го викат или чукат на вратата. Майка му беше уредила да не ходи на училище заради трагедията. До края на седмицата. Ако се бе поинтересувала, щеше да разбере, че не е стъпвал там вече цял месец.
Когато вчера си тръгваха от корпорацията, адвокатът му беше обяснил, че парите му ще отидат в попечителски тръст, който ще отговаря за тях, докато навърши осемнайсет или двайсет и една — според условията в завещанието. Въпреки че нямаше да има право да се разпорежда с парите сега, щеше да разполага със значителна издръжка.
Щеше да сформира група и с парите да издава албуми. Имаше приятели музиканти, чиито състави не можеха да постигнат нищо, защото нямаха пари да наемат звукозаписно студио. Сега нямаше да е така. Неговата група щеше да се казва „Рамбъл“, той щеше да е басист и водещ вокал, а момичетата щяха да се избиват за него. Алтернативен рок, със силно рап влияние — нещо ново. Нещо, което вече измисляше.
Две етажа по-горе, в кабинета на просторния им дом, майка му Тайра от сутринта бъбреше по телефона с приятели и приемаше съболезнованията, които й поднасяха с половин уста. Повечето от тях разговаряха достатъчно дълго, за да стигнат до въпроса за сумата, която щеше да наследи, но тя неизменно отговаряше, че не иска да гадае. Беше се омъжила за Трой през 1982 година при брачен договор, който й осигуряваше само десет милиона и къща в случай на развод. Бяха се разделили преди шест години. От парите бяха останали два милиона, а разноските на Тайра бяха големи. Приятелите й имаха къщи, сгушени в тихите заливчета на Бахамските острови, а тя трябваше да се задоволява с луксозните хотели. Те си купуваха модни дрехи от Ню Йорк, а тя бе принудена да се облича в местните бутици. Техните деца учеха в скъпи училища с пансиони и не се пречкаха в краката на родителите си, а нейният Рамбъл се заключваше в сутерена и не искаше да излезе.
Тайра предполагаше, че Трой й е оставил към петдесет милиона. Един процент от имуществото му се равняваше на сто милиона. Един скапан процент. Направи изчислението върху една книжна салфетка, докато разговаряше с адвоката си.
Джийна Фелан Стронг беше на трийсет години и едва успяваше да крепи бурния си брак с Коуди, съпруг номер две. Семейството му беше заможно, от Източното крайбрежие, но поне засега за парите му само се говореше — не бе видяла и цент от тях. Коуди имаше добро, престижно образование, бе магистър по бизнес администрация от Колумбийския университет и се смяташе за човек с широки хоризонти в комерсиализиралия се свят. Никаква работа не можеше да го задържи. Талантът му не можеше да бъде затворен между стените на някакъв офис. Мечтите му не можеха да бъдат тъпкани от заповедите и прищевките на разни шефове. Коуди щеше да стане милиардер съвсем сам, разбира се, и вероятно най-младият на всички времена.
След шест години съвместен живот обаче той все още не бе намерил своята ниша. В действителност загубите му бяха страховити. През деветдесет и втора бе заложил зле на фючърсен договор за мед, който бе изсмукал повече от милион от парите на Джийна. По-късно бе изгорял с няколко прибързани покупни на акции, когато борсовите цени се бяха сринали главоломно. Джийна го бе напуснала и бе живяла сама четири месеца, но един психолог по брачните проблеми я бе убедил да се върне. Следващата идея на Коуди за „пакетирани в сняг пилета“ също се бе провалила с гръм и трясък, но този път загубите бяха само половин милион.
Харчеха много. Психологът ги бе посъветвал да пътуват с терапевтична цел, така че поне бяха видели свят. Фактът, че бяха млади и богати, смекчаваше голяма част от проблемите им, но парите непрекъснато намаляваха. Петте милиона, които Трой бе дал на Джийна за двайсет и първия й рожден ден, се бяха стопили и от тях имаше по-малко от милион, а същевременно дълговете растяха. Когато Трой скочи от терасата, бракът й с Коуди беше пред рухване.
И така, бяха прекарали сутринта в разглеждане на къщи в Суинкс Мил — мястото на мечтите им. С напредването на деня растяха и мечтите им, така че по обяд вече разглеждаха имоти на стойност над два милиона долара. В два часа се срещнаха с една напориста брокерка на недвижими имоти на име Лий, с тупирана коса, златни пръстени, два мобилни телефона и лъскав кадилак. Джийна се представи като „Джийна Фелан“, произнасяйки фамилното име натъртено и непресторено. Явно Лий не четеше финансовите страници, защото не обърна внимание на името и едва по време на третия оглед Коуди се видя принуден да я дръпне настрана и да прошепне в ухото й кой е бил тъстът му.