— Богаташът, който се самоуби? — възкликна Лий и закри устата си с длан. Джийна разглеждаше малката сауна, монтирана в тясно помещение до антрето.
Коуди кимна тъжно.
Привечер разгледаха къща, чиято цена беше четири милиона и половина, и сериозно се замислиха дали да не предложат оферта. Лий рядко виждаше толкова богати клиенти и просто щеше да се пръсне от вълнение.
На четирийсет и две години братът на Ти Джей, Рекс, единствен от децата на Трой бе обект на криминално разследване при смъртта на баща си. Бедите му се дължаха на банков фалит, който бе довел до поредица съдебни дела и разследвания. Одиторите и агентите на ФБР водеха жестоко следствие вече трета година.
За да финансира защитата си и скъпия си начин на живот, Рекс бе купил верига от шест стриптийз барове в района на Форт Лодърдейл — предишният им собственик бе загинал в улична престрелка. Бизнесът беше доходен. Оборотът винаги беше на ниво и не беше трудно да се обира каймакът. Без да е прекалено алчен, всеки месец събираше около двайсет и четири хиляди долара — по четири хиляди от заведение.
Бяха регистрирани на името на Амбър Рокуел, негова жена и бивша стриптийзьорка, с която се бе запознал в един бар. Всъщност цялото му състояние беше на нейно име и това му създаваше немалко тревоги. Облечена по друг начин, без обичайния грим и кичозните си обувки, Амбър минаваше за почтена в техните среди във Вашингтон. Малцина знаеха за миналото й. Истината обаче бе, че в душата си беше курва, и фактът, че цялата собственост е на нейно име, бе коствал на Рекс множество безсънни нощи.
Когато баща му се самоуби, срещу Рекс имаше запори и присъди за седем милиона долара от кредитори, съдружници и вложители в банката. И сумата непрекъснато растеше. Запорите обаче оставаха неудовлетворени, защото Рекс не притежаваше нищо — дори и лека кола. С Амбър изплащаха апартамент и два еднакви автомобила, корвети, но всички документи бяха на нейно име. Заведенията официално бяха собственост на офшорна компания, създадена от нея, без следа от негово участие. Засега се оказваше трудно да го притиснат.
Бракът им беше толкова стабилен, колкото може да се очаква от хора с такова нестабилно минало — забавляваха се много и имаха откачени приятели, използвачи, привлечени от фамилията Фелан. Животът беше хубав въпреки финансовите затруднения. Рекс обаче непрекъснато се безпокоеше за Амбър и за собствеността на нейно име. Би могла да изчезне и след най-дребното скарване.
Със смъртта на Трой безпокойството му се изпари. Везните се бяха наклонили и изведнъж Рекс се бе оказал отгоре — фамилното му име най-после струваше цяло състояние. Щеше да продаде заведенията, да плати дълговете си наведнъж, а после да си играе с парите си. Една погрешна стъпка от страна на Амбър, и тя отново щеше да танцува по масите с мушнати в бикините мокри банкноти.
Рекс прекара деня с Харк Гетис, своя адвокат. Искаше да получи парите бързо, нуждаеше се от тях отчаяно. Накара Харк да се обади на Джош и да поиска да види завещанието. Рекс бе започнал да крои мащабни и амбициозни планове за бъдещото управление на капиталите, а Гетис щеше да бъде до него през цялото време. Искаше да контролира групировката „Фелан“. Неговият дял от акциите, все едно колко голям, заедно с дяловете на Ти Джей и двете им сестри със сигурност щеше да им осигури контролния пакет и управлението на компанията. Само че… Дали акциите не бяха вложени в някакъв тръст, дали щяха да ги получат веднага, или щяха да са обвързани по някой от десетките дяволски начини, на които Трой би се наслаждавал от гроба?
— Трябва да видим проклетото завещание! — крещеше той на Харк през целия ден. Харк го успокои с продължителен обяд и хубаво вино, а после, в ранния следобед, минаха на скоч. Появи се Амбър и ги завари пияни, но не се разсърди. Сега вече Рекс не можеше да я ядоса. Обичаше го повече отвсякога.
6
Пътуването на запад щеше да е приятно разнообразие след хаоса, който мистър Фелан бе създал със самоубийството си. Ранчото му беше близо до Джаксън Хоул в Скалистите планини, където вече имаше трийсет сантиметра сняг и се очакваше да вали още. Какво повеляваха добрите маниери за разпръсването на праха на починалия върху покрита със сняг земя? Може би трябваше да изчака до пролетта? Или да я разпръсне веднага? Джош не даваше пет пари. Щеше да я разпръсне, дори и камъни да падат от небето.