— По-късно днес.
— Какво ще им кажеш?
— Не знам. Във всеки случай човек не може да им обяснява, че търси една от мисионерките им, защото е наследила единайсет милиарда долара.
— Единайсет милиарда преди облагането с данъци.
— И след това ще остане прилична сума.
— Добре, но какво ще им кажеш?
— Че е възникнал нетърпящ отлагане юридически проблем, който може да се уреди само в личен разговор с Рейчъл.
Един от факс-апаратите на борда заработи и започнаха да текат съобщения — най-напред списък с обажданията от сутринта от секретарката на Джош, после от адвокатите на наследниците. Бяха звънили и двама репортери.
Сътрудниците съобщаваха за предварителните си проучвания върху различни аспекти на закона в щата Вирджиния. С всяко прочетено изречение Джош и Дърбан се убеждаваха, че набързо надрасканото завещание на Трой е непоклатимо.
За обяд получиха сандвичи и плодове, отново сервирани от дискретната стюардеса, която някак си успяваше да се появи само тогава, когато имаше нужда.
Кацнаха в Джаксън Хоул при ясно време. Край пистата бяха изринати купчини сняг. Слязоха от самолета, изминаха двайсетина метра и се качиха на един „Сикорски S-76С“ — любимия хеликоптер на Трой. След още десет минути увиснаха над ранчото. Силен вятър клатеше машината и Дърбан пребледня. Джош плъзна вратата бавно и нервно и почувства острия леден вятър в лицето си.
Пилотът направи кръг на около шестстотин метра височина и Джош изсипа съдържанието на малката черна урна. Вятърът го пое веднага и го понесе на всички посоки, така че останките на Трой не достигнаха до белия сняг долу. Когато урната остана празна, Джош дръпна премръзналата си ръка и затвори вратата.
Къщата беше със стени от трупи, които й придаваха вид на планинска хижа. С огромната си площ обаче можеше да е всичко друго, но не и това. Трой я бе купил от някакъв актьор, чиято кариера трябваше да продължи на юг.
Един иконом с кадифени джинси взе чантите им и им направи кафе. Джош се свърза с кантората и докато говореше, Дърбан разглеждаше препарираните ловни трофеи, окачени по стените. В камината гореше огън, а готвачката ги попита какво желаят за вечеря.
Името на сътрудника беше Монтгомъри — назначен преди четири години лично от мистър Стафорд. Преди да намери адреса на „Племена на света“, успя да се заблуди три пъти в огромния Хюстън. Офисът беше на партера на една пететажна сграда. Монтгомъри паркира наетата кола и оправи вратовръзката си.
Беше разговарял с мистър Трил по телефона два пъти, но макар че бе закъснял за уговорената среща цял час, това, изглежда, нямаше значение. Мистър Трил беше учтив и любезен, но не гореше от желание да помогне. Размениха дежурните фрази.
— Е, какво мога да направя за вас? — попита Трил след това.
— Нужна ми е информация за една от вашите мисионерки — обясни Монтгомъри.
Трил кимна, но не каза нищо.
— Някоя си Рейчъл Лейн.
Погледът на Трил се насочи към тавана, сякаш се опитваше да си я спомни.
— Името не ми говори нищо — каза той. — Имаме четири хиляди мисионери.
— Работи недалеч от границата между Бразилия и Боливия.
— Какво друго знаете за нея?
— Не много. Трябва да я открием.
— Защо?
— Заради юридически въпрос — отговори Монтгомъри достатъчно колебливо, за да прозвучи съмнително.
Трил се намръщи и прибра лакти до тялото си. Усмивката ми се изпари.
— Нещо лошо ли се е случило?
— Не, но въпросът не търпи отлагане. Трябва да се срещнем с нея.
— Защо не изпратите писмо или колет?
— Боя се, че не можем. Нужен ни е подписът й. Нужно ни е съдействието й.
— Предполагам, че е поверително?
— Абсолютно.
Физиономията на Трил изведнъж омекна.
— Извинете ме за минутка. — Трил излезе от кабинета и остави Монтгомъри да разглежда спартанското обзавеждане. Единствената украса бяха няколкото увеличени снимки на индиански деца, окачени по стените.
Когато се върна, Трил сякаш бе станал друг човек — навъсен, недружелюбен и неотзивчив.
— Съжалявам, мистър Монтгомъри — каза той, без да седне. — Няма да сме в състояние да ви помогнем.
— Тя в Бразилия ли е?
— Съжалявам.
— В Боливия?
— Съжалявам.
— Поне ми кажете, съществува ли такова лице?
— Не мога да отговоря на въпросите ви.
— Изобщо ли?