— Може да му се отрази добре — отбеляза Тип, — ако се махне оттук за известно време.
7
На третия ден след самоубийството на мистър Фелан, Харк Гетис пристигна в кантората си преди зазоряване. Чувстваше се уморен, но гореше от нетърпение да започне деня. Бяха вечеряли до късно с Рекс Фелан, после бяха прекарали няколко часа в един бар, където се впуснаха в догадки относно завещанието и кроиха планове за бъдещето. Сега очите му бяха зачервени и подпухнали, болеше го глава, но въпреки това той успя да се справи с кафеварката и приготвянето на кафето.
Почасовата тарифа на Харк не бе постоянна. Миналата година бе поел един много неприятен развод само за двеста долара на час. Обикновено казваше на евентуалните си клиенти, че работи за триста и петдесет, което беше доста малко за такъв амбициозен адвокат от Вашингтон, но ако се съгласяха за толкова, после винаги имаше начин да надуе сметката и да получи това, което заслужаваше. Една индонезийска циментова компания му бе предложила четиристотин и петдесет за дребен проблем, но се бе опитала да не му плати, когато им представи сметката. Бе уредил дело във връзка със смъртен случай, при което бе спечелил една трета от триста и петдесет хиляди. Всичко беше възможно, когато нещата опираха до хонорарите му.
Харк работеше във фирма с четирийсет адвокати, второкласна организация, чиито съдружници непрекъснато се караха помежду си. Това й пречеше да се разрасне и Харк мечтаеше да отвори своя собствена кантора. Почти половината от годишните му приходи отиваха за фирмата, а според него мястото на тези пари беше в собствения му джоб.
Някъде през безсънната нощ бе решил да повиши тарифата си на петстотин на час, при това със задна дата — отпреди една седмица. През последните шест дни се бе занимавал само с проблемите на Фелан и сега, когато старецът го нямаше, побърканото му семейство бе мечта за всеки адвокат.
Отчаяно му се искаше да има оспорване на завещанието — продължителна и жестока битка, при която глутници адвокати щяха да изпишат тонове документи. Това би било широко коментиран процес, сражение за едно от най-големите състояния в Америка, а той, Харк, щеше да е в центъра. Би било добре, ако го спечели, но това не беше най-важното. Щеше да получи огромен хонорар и би станал известен, а тъкмо в това бе цялата работа.
При петстотин долара на час, шейсет часа седмично, петдесет седмици годишно, приходите му щяха да достигнат милион и половина. Разноските за кантора, секретарки и сътрудници нямаше да са по-високи от половин милион годишно, така че щеше да гушне милион за себе си — стига да се махне от сегашната нещастна фирма и да отвори нова.
Речено, сторено. Отпи глътка кафе и пожела „сбогом“ на разхвърляния си кабинет. Щеше да си замине с папките на Фелан и може би няколко други. Щеше да вземе със себе си секретарката и помощника си; трябваше да действа бързо, преди фирмата да е предявила претенции към хонорарите му.
Седна зад бюрото си. Сърцето му се разтуптя при мисълта за новото начинание. Замисли се за начините, по които би могъл да започне война с Джош Стафорд. Имаше защо да се безпокои. Стафорд бе отказал да разкрие съдържанието на завещанието. Бе се усъмнил във валидността му предвид самоубийството. Харк се бе смутил от промяната в тона на Стафорд непосредствено след смъртта на Трой. Сега Джош бе заминал извън града и не се обаждаше на никого.
А Харк копнееше за сражение!
В девет се срещна с Либигейл Фелан Джитър и Мери Рос Фелан Джакман — двете дъщери на Трой от първия му брак. Срещата беше уредил Рекс по настояване на Харк. Двете жени си имаха адвокати, но Харк искаше да ги привлече за свои клиентки. Повечето клиенти означаваха по-голямо влияние по време на пазарлъка в съда, както и повече хонорари от по петстотин долара на час за една и съща работа.
Срещата беше тягостна — двете жени нямаха доверие на Харк, защото нямаха доверие на брат си Рекс. Ти Джей имаше трима адвокати, а майка им — още един. Защо трябваше да се съюзяват с Харк, след като никой друг не постъпваше така? Залогът беше твърде голям и може би трябваше да имат свои собствени юридически съветници.
Харк настояваше, но не бележеше напредък. Остана разочарован, но веднага се зае да уреди напускането си. Надушваше парите.
Като малка Либигейл Фелан Джитър беше буйно дете; не харесваше майка си Лилиан и копнееше за вниманието на баща си, който рядко се прибираше у дома. Беше една на девет, когато родителите й се разведоха.
Когато стана на четиринайсет, Лилиан я изпрати в пансион. Трой не одобряваше пансионите — като че ли разбираше нещо от отглеждане на деца — и необичайно за него, докато тя беше там, се стремеше да поддържа връзка с нея. Често й казваше, че му е любимка. Със сигурност обаче тя беше най-умната.