Само че баща й не бе дошъл на церемонията при завършването й; бе пропуснал и да изпрати подарък. Цялото лято, преди да постъпи в колежа, Либигейл бе мислила по какъв начин да му причини болка. Избяга в Бъркли уж за да учи средновековна ирландска поезия, но всъщност нямаше никакво намерение да учи. Трой не харесваше идеята дъщеря му да учи където и да било в Калифорния, особено в такъв бунтарски университет. Виетнамската война беше към края си. Студентите бяха победили и сега беше време да се празнува.
Не й беше никак трудно да се приспособи към наркотиците и безразборния секс. Живееше в триетажна къща с група студенти от всякакви раси, пол и сексуални предпочитания. Комбинациите се променяха всяка седмица, както и броят им. Наричаха себе си „комуна“, но нямаше никаква структура или правила. Парите не бяха проблем, защото повечето бяха от заможни семейства. За Либигейл се знаеше единствено, че е богата хлапачка от Кънетикът. По онова време Трой имаше само около сто милиона. Жадна за приключения, Либигейл бе преминала през всички възможни наркотици, докато накрая не стана подвластна на хероина. Снабдяваше я Тино — джаз барабанист, появил се бог знае как. Наближаваше четирийсетте, не бе успял да завърши училище в Мемфис и никой нямаше представа точно как и защо се е присъединил към групата им. Все им беше едно.
Либигейл се бе изчистила достатъчно, за да пътува на изток за двайсет и първия си рожден ден — славен ден за децата на Трой, защото на него старецът им връчваше Подаръка. Трой не беше привърженик на попечителските фондове за деца. Ако на тази възраст не можеха да се оправят в живота, защо да ги урежда? Тръстовете означаваха попечители и адвокати, както и непрекъснати конфликти с получателите, които не обичаха парите им да бъдат разпределяни от счетоводители. Дай им парите, разсъждаваше Трой, и ги остави да плуват или да се удавят.
Повечето от децата му се удавиха бързо.
Трой пропусна нейния рожден ден. Беше някъде в Азия по работа. Тогава вече беше женен за Джейни, втората му съпруга. Роки и Джийна все още бяха малки, а баща им бе загубил интерес към първото си семейство.
Либигейл не се натъжи от отсъствието му. Адвокатите се погрижиха да получи Подаръка и с Тино цяла седмица се търкаляха дрогирани в един мръсен хотел в Манхатън.
Парите й стигнаха за цели пет години, период, които включваше двама съпрузи, многобройни любовници, два ареста, три продължителни принудителни задържания в клиника за наркомани и автомобилна катастрофа, която едва не й струваше левия крак. Сегашният й съпруг беше бивш рокер, с когото се бе запознала в клиниката. Тежеше сто и трийсет килограма и имаше рошава брада, която стигаше до гърдите му. Наричаха го Спайк. Наистина бе влязъл в пътя. Правеше шкафове в една работилница зад скромната им къща в Лутървил, едно от предградията на Болтимор.
Адвокатът на Либигейл беше един невзрачен тип на име Уоли Брайт и след срещата с Харк тя веднага отиде в кантората му. Разказа му всичко, което бе чула от Харк. Уоли работеше на дребно, като рекламираше бързи разводи по седалките на автобусите. Беше уредил единия от разводите на Либигейл и след това бе чакал цяла година да получи парите си. Но бе проявявал търпение — в края на краищата беше дъщеря на Фелан. Смяташе, че тя ще се превърне в трамплин към високите тарифи, за които само бе мечтал.
В нейно присъствие Уоли се обади на Харк Гетис и започна свиреп телефонен скандал, който продължи петнайсет минути. Тропаше с крака зад бюрото, размахваше ръце и крещеше ругатни в слушалката.
— Готов съм да те убия заради клиентката си! — изрева той в един момент и Либигейл ужасно се впечатли.
Когато приключи, Уоли я изпрати до вратата и я целуна по бузата. Погали я, потупа я по рамото, засуети се около нея. Даряваше я с вниманието, за което бе копняла цял живот. Тя не изглеждаше зле — е, беше малко понатежала и следите от бурния й живот личаха, но Уоли бе виждал далеч по-тежки случаи. Бе спал с много по-ужасни жени. Готов беше да действа — стига да настъпи подходящият момент.
8
Планината, където беше клиниката на Нейт, беше покрита с десет сантиметра нов сняг, когато той се събуди под звуците на Шопен, процеждащи се някъде през стената. Миналата седмица беше Моцарт. По-миналата не помнеше. Смътно си спомняше и Вивалди, но всичко беше някак си неясно, като в мъгла.