Нейт забеляза, че в близост до индианските райони има много малко писти.
— Дори и да идеш дотам със самолет, след това ще трябва да използваш лодка, за да стигнеш до индианците.
— В какво състояние са тези писти?
— Покрити са с трева. Понякога я косят, понякога не. По-големият проблем са кравите.
— Кравите ли?
— Да. Кравите обичат трева и често пасат на пистите, така че става невъзможно да се кацне.
— Не могат ли да ги махнат?
— Могат, стига да знаят, че идваш. Само че няма телефони.
— Във фермите няма телефони!?
— Няма. Напълно изолирани са.
— Значи няма начин да летя до Пантанал и после да наема корабче?
— Не. Корабчетата са тук, в Корумба, а също и водачите.
Нейт се втренчи в картата и в река Парагвай, която се виеше в северна посока, към индианските селища. Някъде по течението, надяваше се да е близо до реката, сред блатата, работеше смирена божия служителка, която прекарваше дните си в мир и спокойствие и се грижеше за паството си без мисъл за бъдещето.
А той трябваше да я намери.
— Бих искал поне да прелетя над района — каза Нейт.
Валдир сгъна втората карта.
— Мога да уредя самолет и пилот.
— А корабче?
— Работя по въпроса.
— Сега е сезонът на пълноводието и повечето корабчета са в движение. По това време на годината речният трафик е по-активен.
Колко мило от страна на Трой да се самоубие точно по време на пълноводието. Според проучванията на фирмата дъждовете започваха през ноември и продължаваха до февруари, при което по-ниските райони и много от фермите оставаха под водата.
— Трябва обаче да те предупредя — каза Валдир, като запали нова цигара и сгъна първата карта, — че летенето над тези райони не е без риск. Самолетите са малки и ако възникне проблем с двигателя… — Млъкна, вдигна очи нагоре и сви рамене, за да покаже, че няма никаква надежда.
— Какво?
— Няма места за аварийно кацане. Машината не може да се приземи. Само преди месец падна един самолет. Откриха го недалеч от някаква река, заобиколен от алигатори.
— А какво стана с хората? — Нейт потрепери, защото подозираше какъв ще е отговорът.
— Питай алигаторите.
— Хайде да сменим темата.
— Още кафе?
— С удоволствие.
Валдир извика на секретарката си. Отидоха до прозореца и се загледаха навън, към улицата.
— Мисля, че намерих водач — отбеляза домакинът.
— Добре. Говори ли английски?
— Да, прилично. Млад човек, току-що напуснал армията. Свястно момче. Баща му беше лоцман по реката.
— Това е добре.
Валдир отиде до бюрото и вдигна телефона. Секретарката донесе на Нейт още една малка чашка кафе и той започна да я пие край прозореца. На отсрещната страна на улицата имаше барче с три маси под сенник на тротоара. Имаше и голяма червена реклама на бира „Антартика“. Двама мъже по ризи седяха на една маса пред голяма бутилка „Антартика“. Идеалната ситуация — горещ ден, весело настроение, двама приятели се наслаждават на студеното пиво под сянката на навеса.
Нейт изведнъж почувства, че му се завива свят. Рекламата загуби очертанията си, гледката изчезна и пак се появи, сърцето му се разтуптя, дъхът му секна. Опря се на перваза, за да не падне. Ръцете му трепереха, така че остави чашката на масата. Валдир продължаваше да говори нещо на португалски, без да забележи каквото и да било.
По челото на Нейт изби пот. Чувстваше вкуса на бирата в устата си. Кризата започваше — слаба брънка във веригата, пукнатина в язовирната стена, зловещо бучене в недрата на планината от решимост, която бе изграждал четири месеца с помощта на Серджо. Нейт пое дълбоко въздух и се овладя. Моментът щеше да отмине — знаеше го. Беше го преживявал десетки пъти.
Грабна кафето и отпи голяма глътка. Валдир затвори телефона и обясни, че пилотът не искал да лети, където и да било по време на коледните празници. Нейт се върна на мястото си под скърцащия вентилатор.
— Предложи му още пари — каза той.
Валдир вече бе уведомен от мистър Джош Стафорд, че парите не са проблем.
— Ще се обади пак след един час.
Нейт беше готов да си върви. Извади новия мобилен телефон и с помощта на Валдир намери оператор от AT&T, който говореше английски. За проба се обади на Серджо, но чу телефонния му секретар. После позвъни на Алис и й пожела весела Коледа.