Огледах се. Изобретателят на огледалото е направил услуга на малцина от нас — сигурно сме били по-щастливи, преди да узнаем как изглеждаме. Можеше да бъде и по-зле, казвах си, все пак лицето ми не издава признаци на слабост. Кожата му все още е хубава, имам си отличителната бенка на брадичката, познатия контур на чертите. Никога не съм била лекомислена хубавелка, но навремето изглеждах добре, което вече не може да се каже. В най-добрия случай ще ме определят за представителна.
Какъв ли ще е краят ми, запитах се. Ще доживея ли до позанемарени старини, сковавайки се постепенно? Ще се превърна ли в собствената си почитаема статуя? Или ще падна заедно с режима и с каменното си изображение, ще ме замъкнат някъде и ще ме продадат като антикварна рядкост, като градинска украса, като отвратителен кич?
Или ще ме изправят на съд като чудовище, а после ще ме разстреля наказателна рота и ще ме провесят от някоя улична лампа за всеобщо назидание? Дали ще ме разкъса тълпа, ще набучат ли главата ми на кол и ще я разнасят ли из улиците сред весели подвиквания? Достатъчно гняв съм предизвикала, за да го направят.
В момента все още имам избор. Не дали да умра, а кога и как. Все пак е някаква свобода, нали?
И знам кого да отведа със себе си в смъртта. Изготвила съм списък.
Прекрасно съзнавам, че сигурно ме съдиш, читателю, и ако е така, значи славата ми ме е изпреварила и ти вече си отгатнал коя съм, по-точно коя съм била.
Навремето бях легенда: жива, но и повече от жива, мъртва, но и повече от мъртва. Главата ми виси в рамка във всяка класна стая на момичетата, които са достатъчно високопоставени, че да бъдат в класна стая: усмихвам се строго, с безмълвен укор. Аз съм страшилището, с което Мартите плашат малките деца — Ако не слушаш, Леля Лидия ще дойде да те вземе!, аз съм и образецът за нравствено съвършенство, на който да подражават — Как би искала Леля Лидия да постъпиш?, а също съдник и арбитър за смутните терзания на въображението — Какво би казала за това Леля Лидия?
Да, вярно е, че доста се раздух от власт, но и се замъглих — изгубих форма, все се преобразявах. Аз съм навсякъде и никъде, дори в съзнанието на Командирите хвърлям тревожна сянка. Как да се възстановя? Как да върна нормалната си големина, ръста си на обикновена жена?
Може би вече е твърде късно за това. Предприемаш първата стъпка и за да избегнеш последиците, правиш и следващата. Във време като нашето посоките са само две: нагоре и главоломно надолу.
Днес е първото пълнолуние след двайсет и първи март. Другаде по света колят и ядат агнета, похапват и великденски яйца по причини, свързани с богини на плодородието от неолита, които никой не помни.
Тук, в Ардуа Хол, ние не консумираме агнешко месо, но яйцата са останали. Като специален жест позволявам боядисването на яйцата: бебешкосини и бебешкорозови. Представа нямате колко се радват Лелите и Молителките, събрани в столовата на вечеря! Храната ни е еднообразна, затова нещо различно е добре дошло, дори да е само различен цвят.
След като купите с яйца в пастелни цветове бъдат донесени и предизвикат всеобщата възхита, започваше скромното ни пиршество и аз подемах обичайната молитва преди ядене — Отче наш, благослови храната ни и води ни по пътя, и дано отвори Бог… — а после отправях и специална молитва за пролетното равноденствие:
Годината се разгръща в пролетта, нека така се разгърнат и сърцата ни; благослови нашите дъщери, благослови нашите Съпруги, благослови нашите
Лели и Молителки, благослови Перлените ни момичета и техните мисионерски дела зад граница, и дано Божията милост споходи нашите сестри, Прислужниците, и ги избави чрез саможертвата на телата им и техните мъки съгласно Неговата воля.
Благослови и бебето Никол, отвлечено от неговата рождена майка, вероломна Прислужница, и укрито в безбожна Канада; и благослови всички невинни като това дете, обречени да отраснат сред покварените. Те са в мислите и молитвите ни. Дано си дойде при нас бебето Никол, молим се за Божията милост Per Ardua Сит Estrus7. Амин
7
Преводът на девиза на Ардуа Хол е приблизително: „Чрез родилни болки в женския репродуктивен цикъл“ и е игра на думи с девиза на Военновъздушните сили на Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, също и на Канада до 1968 г. —